2016-06-18 11:25:00

Различните процедурни и еклесиологични виждания за Събора в Крит


През годините, усилията за подготовка на Всеправославния събор са били насочени основно към изработване на документите му, но е обсъждана малко неговата работа. Тези дни бяха повдигнати от някои местните Църкви упреци, относно начина на действие на Събора, като с тях мотивират оттеглянето си или искането за неговото отлагане. Антиохийската патриаршия изрази съжаление, че не са взети предвид забележките ѝ относно регламента на Събора, който, между другото, не бе и подписан от нейния предстоятел по време на общата среща през януари 2016 г. Но от Сръбската патриаршия се получиха най-острите критики: „Ние не виждаме в регламента живата и вековна съборна традиция за свикването, председателството, провеждането и ръководенето на събора”. Дори и неотдавнашното решение на Московската патриаршия, с което се поиска отлагането на Събора, до голяма степен е взето въз основа на съображения, свързани с регламента.

Въпросите, свързани със състава, начина на работа и вземането на решения на един събор не са само процедурни, но също и еклесиологични. По отношение на вземането на решения, принципът на единодушието, който е най-добрият израз на общението, бе приет през 1961 г. от Всеправославната конференцията и бе потвърден от предсъборната конференция от 1986 г. Докато някои Църкви са изразили желание за въвеждането на принципа на мнозинството, смятайки че консенсусният вот би дал право на вето, други са защитили запазването на принципа на единодушието, за да се предпазят от риска, че решенията на Събора няма да бъдат приети в онези местни Църкви, където не са гласували за тях положително.

Московската патриаршия припомни настойчиво за необходимостта от спазване на принципа за свикването на събора, който, в съответствие с правилата, може да се проведе само със съгласието на предстоятелите на всички Православни Църкви.

Всъщност, въпросът за процедурата за приемане на решения е неразделна част от втория въпрос, който е още по-важен: за състава на събора. Всеправославните предсъборни конференциите бяха съставени от делегации с еднакъв брой участници за всяка Църква. Някои, обаче, твърдят, че такъв състав не взима предвид разликите между Църквите, които имат няколко стотин епископи и други, които имат само няколко. Необходимо ли е да се призоват всички епископи на всички поместни Православни Църкви, които в момента са около 850, от които 600 са епархийни епископи? Това е позицията на Московската патриаршия (имаща около триста епархии), изразена в решението си от 13 юни, която смята, че е „желателно всички епископи на светите Божии Църкви да могат да участват без ограничение в бъдещия събор, което ще увеличи непременно авторитета на взетите решения”. Или трябва да се придържаме към принципа на представителството чрез въвеждане на пропорционалност на базата на броя на епископите, енориите или дори на вярващите? Трябва ли да се ограничи присъствието на събора само до епископите или да се включат и духовници и миряни, каквато е практиката в местните събори на някои Православни Църкви?

Общата среща на предстоятелите от март 2014 г. поддържаше принципа за равно представителство, но го увеличава: всяка Църква може да изпрати делегация, състояща се от нейният предстоятел и още 24 епископа или от всички епископи от Църквите, които имат по-малко епископи. Гласуването не би било според мнението на всеки епископ, но според мнението на делегацията на Църквата, взето с единодушие. Тези решения са били въведени в регламента, приет от общата среща от януари 2016 г.: „Гласуването е свързано с автокефалните Православни Църкви, а не с всеки от членовете на техните делегации на Събора [...] Всяка автокефална Църква има само един глас”.

В регламента се посочва, че възможните разногласия между епископите на дадена делегация „остават вътрешен проблем на автокефалната Църква, която може да вземе своя окончателен вот по принципа на вътрешното мнозинство, изразено от нейния предстоятел”.

Тази процедура на гласуване няма как да не ни припомни гласуването според нацията, прието на Констанцкия събор (1414-1418 г.) под натиска на император Сигизмунд. Но това е новост в православната традиция, която дава голямо значение на еклесиология на епархийската Църква. И този факт е денонсиран от Сръбската патриаршия в нейното послание от 25 май, където се казва, че това е „практика, непозната на съборите на Православната Църква, които са били провеждани досега. Епископите на събора са участници или наблюдатели? Освен необоснованото ограничение на броя на участниците в събора, ние също смятаме за несправедлив факта, че не всички епископи имат правото да гласуват” – се казва в съобщението. В действителност, „правото на глас не се противопоставя на приетия принцип на консенсуса (...). Църковната съборна традиция има като предпоставка, че всеки епископ има право на глас в събора, бил той регионален или вселенски”.

Третият дебат е за дневния ред на събора. Регламентът от януари 2016 г. предвижда, че „не може да се внесат за обсъждане от събора текстове, които не били предварително приети с единодушие от пресъборните конференции и на срещите на предстоятелите или да се обсъждат нови, с изключение на заключителното послание на събора”, въпреки че – както беше споменато от Вселенската патриаршия в изявлението й от 6 юни – биха могли да се предложат и приемат изменения, при условие че те са одобрени единодушно”.

Това ограничение на дневния ред е все по-критикувано в последните седмици: докато българската Църква осъди невъзможността да се изготвят текстове по време на събора, други Църкви призоваха за вмъкването на допълнителни въпроси или дори това, че събора да бъде „възможността за уреждане на съществуващите конфликти между тях. Съборът, който е върховен орган за вземане на решения в Църквата, не трябва ли сам да определя своята програма? Както се подчертава в съобщението на сръбската Църквата: „Никой в историята досега не е предварително определил и предписал регламент на събор, но всъщност самият събор го е решавал в съборен дух”.

Проблематична е и самата подредба на съборните отци. Регламентът предвижда, че Вселенският патриарх трябва да председателства събора, а другите предстоятели на Църквите трябва „да се разположат от дясната и от лявата му страна”, като зад тях трябва да седнат един или двама епископи като съветници. Целта на тази разпоредба е да се отрази съборността и да се избягване възможността председателят да стои пред другите. Както изглежда, това решение е трудно да се въведе на практика и българската Църква дори мотивира с проблема с подредбата причината за отказа й да участва в събора.

Вселенската патриаршия в неотдавнашното си комюнике припомня, че принципът за свикването на събора „бе решен и подписан на всеправославно ниво, както от предстоятелите на тяхната среща, така и от всяка от делегациите, които са получили съответните правомощия по време на дългия подготвителен процес на събора”. Регламентът бе приет единодушно (с изключение на Антиохийската патриаршия). Той, обаче, не предвижда възможността една или някои Църкви да са отсъстващи. Понеже не може да бъде Свят и Велик събор на Православната Църква, дали срещата на Крит не може да се превърне в нова подготвителна сесия? Това е един от многото въпроси, на които ще трябва да си отговарят Православните Църкви през следващите дни.

vik/ oss.rom








All the contents on this site are copyrighted ©.