Папата откри Конгреса на Римския диоцез посветен на семейството

Пастирската дейност сред семействата трябва да достигне всяко семейство, да бъде състрадателна и да оцени свидетелството на възрастните. Това бе призива на папа Франциск в словото му, с което откри конгреса на Римския диоцез в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“. Тазгодишната тема е „Радостта на любовта: пътят на семействата в Рим на светлината на Апостолическото насърчение Amoris laetitia на Папа Франциск“. Срещата започна с поздрав от кардинала-викарий за Рим, Агостино Валини. Работата на конгреса ще завърши на 17 юни с пет тематични лаборатории в 36-те префектури на Римския диоцез. Заключението, с доклада от кардинала-викарий и представянето на пастирските насоки, ще бъдат публикувано на 19 септември.

В дългото си слово папа Франциск, вместо да се спре на Апостолическата конституция Amoris laetitia, подчерта някой от въпросите, откроили се по време на Синода на епископите посветен на семейството, посочвайки по-специално три точки: достигането до всички семейства, пастирска дейност, избягваща гетизацията, и пространство на свидетелството на възрастните.

Грижа и внимание към живота на всяко семейство

Папа Франциск прибегна към образа на Мойсей, на когото Бог, в огнения пламък изсред една къпина, казва да си свали обувките. „Този образ ни помага да разберем, че темите разгледани от Синода не бяха „някакви си аргументи“, а конкретните лица на многобройни семейства“, каза папата:

„Колко много помага, когато се дава един лик на аргументите! И колко много помага, когато осъзнаваме, че зад документа се крие едно лице. Това ни освобождава от забързаността да получим добре формирани заключения, в които много пъти липсва живота; освобождава ни от абстрактното говорене, за да се приближим и ангажираме с конкретните хора. Защитава ни от идеологизираното.

Папа Франциск подчерта, че „вярата е тази, която ни насърчава да не се уморяваме да търсим присъствието на Бог в промените на историята. Ето защо, семействата в  нашите енории, с техните сложности, не са проблем, а възможност“. Тази възможност – продължи папата – „ни предизвика да разбудим мисионерската креативност, способна да обхване всички конкретни ситуации, в нашия случай, римските семейства“.

Необходимо е „да се стигне до семействата в нашите квартали, не само тези, които идват в енорията. Тази среща ни предизвиква да не смятаме никого за изгубен“:

„Предизвиква ни да не изоставяме никого, само защото не е на висота за онова, което се иска от него. Това ни задължава да излезем от принципните декларации и да навлезем в пулсиращото сърце на римските квартали и в тази реалност да започнем да осъществяваме мечтата на Бог, нещо, което могат да направят само хората на вярата, онези, които не затварят вратата за действието на Светия Дух. С други думи, това изисква от нас да си събуем обувките, за да открием присъствието на Бог, защото идентичността не се изгражда в разделението, а в принадлежността. Принадлежността ми към Бог ми дава моята идентичност“.

Логиката на състраданието към семействата

Вторият образ, използван от папа Франциск е този на фарисея, който се моли благодарейки на Бог, че не е като другите. Папата предупреди, че „не може да вярваме да придобием идентичност, разграничавайки се от другите. Всички се нуждаем от обръщане и заедно с митара да извикаме силно: „Боже смили се над мен грешника“. Това ще ни научи на смирение, ще ни научи да „гледаме на семействата с нежността, с която ги гледа Бог. Тази нежност, това милосърдие ни помага да придобием реализма на Бог“, каза папа Бергольо:

„Нищо не може да се сравни с евангелския реализъм, който не се спира само пред описанието на ситуациите, на проблематиките, още по-малко пред греха, а върви винаги напред и съумява да съзре зад всеки лик, история и ситуация  една възможност. Евангелският реализъм се ангажира с другите в ситуациите, в които се намират“.

Това не означава да „не сме ясни в доктрината, а да избягваме присъдите, които не взимат предвид сложността на живота. Евангелският реализъм си омърсява ръцете, защото знае, че „житото и плевелите“ растат заедно“. Папа Франциск цитира Amoris laetitia е отбеляза, че разбира „онези, които предпочитат една по-строга пастирска дейност, която да не поражда обърканост. Но вярвам – каза той – че Исус иска една Църква, която в момента в който ясно изразява нейното обективно учение, не се отказва от възможното добро, въпреки че може да си изцапа ръцете с калта от улицата. С една дума, Църква способна на състрадание към уязвимите“.  

Възрастните, безценни свидетели на любовта

Последният образ използван от папата е този на пророк Йоил. Светият отец сподели, че познава трудностите на младежите – 40% от младежите под 25 годишна възраст не работят – и се запита, каква надежда могат да имат те. Оттук и важната роля на възрастните над младите. „Възрастните, бабите и дядовците, могат да свидетелстват радостта, че са направили един избор от любов и са го съхранили във времето. Отхвърлянето на възрастните – както често се случва в обществото – води до загубата на богатството от тяхната мъдрост“, предупреди папа Франциск. Именно „липсата на модели“ не позволява на младите поколение да „имат мечти“, да правят проекти, защото се страхуват от бъдещето. Папата призова възрастните да покажат на младежите красотата на любовта, защото „свидетелството на онзи, който се е борил за нещо, което си е струвало , помага да се повдигне погледа и е безценно“.

Трябва да се отречем от огражданията и да се отправим към другите

„Нека се отречем от огражданията“, завърши папата, който призова „да се влезе в контакт с конкретния живот на другите. Трябва да развием една пастирска дейност сред семействата, способна да приема, придружава, различава и приобщава, но също да познава силата на нежността, защото повереният ни живот да може да се развива според мечтата на Бог“.

svt/ rv