Папа Франциск: болните трябва да бъдат обичани, а не – изолирани с „преграда"

 

Папа Франциск отправи мощен призив за приобщаване на хората с увреждания и на болните тази сутрин на Светата литургия на площад Свети Петър по случай техния Юбилей на милосърдието. Пред хиляди хора с увреждания, доброволци и придружители, папата предупреди обществото за опасността да маргинализира болните и подчерта, че истинският път към щастието е да обичаш.

Любовта на Франциск към болните

Незабравима е нежността, която папа Франциск посвещава винаги на болните, било деца, пълнолетни или възрастни. Език на жестове и думи, в края на Литургията, когато папата се приближи до няколко страдащи и техните придружители. Език, който изразява онова, което е милосърдието за папата: прегръдка, усмивка, една добра дума на разбиране:

„Щастието, което всеки желае е многолико и може да се постигне само, ако сме в състояние да обичаме. Ето това е начинът! Винаги е въпрос на любов, няма други пътища. Истинското предизвикателство е онова, кой обича повече. Колко хора с увреждания и страдания се връщат отново към живота, открили, че са наистина обичани! И колко любов може да извика в сърцето само една усмивка! Терапия на усмивката ... "

Исус разбира нашите страдания, защото самият той е преминал през тях и знае как да ги лекува с медицината на любовта. „В какво можем да упрекваме Бог за нашите немощи и страдания, което вече не е изписано на лицето на разпнатия Син Божи?“ Хилядите болни и инвалиди, събрали ли на площад Свети Петър, въпреки лошото време, за да се срещнат с папа Франциск, който с поглед успява да накара всеки един да се почувства единствен и който с думите си успява да изкаже Божията любов към всеки.

Не изолирайте болните, а ги приобщете

В своята проповед папата показа изключително разбиране на човешката същност: „рано или късно, всички се сблъскваме с „болести, на нас самите или на другите“, това е драматичният човешки опит. Папата говори, че, за съжаление в страданието може да се появи цинична реакция, сякаш страданието може да се разреши, разчитайки на собствените сили или на доверието в медицината, която може би не е в състояние да излекува болестта:

„В епохата, когато определено лечение става масова практика и следователно защитава икономически интереси, онова, което е нелечимо, трябва да бъде покрито, вниманието на обществото е насочено към щастието и спокойствието на привилегированите и болните пречат, засенчват доминиращия модел". „По-добре да прикриват тези хора", човек се изкушава да мисли, да се отделят зад някаква „ограда", "може би позлатена", или да ги отведем в Социални домове, за да не възпрепятстват „темпа на фалшиво преуспяване", да не говорим, когато се стигне до предположението, че е по-добре „да се отървем от тях възможно най-бързо", защото болните може да се превърнат в непоносима икономическа тежест. Папа Бергольо разкрива огромната илюзия, залегнала в тези мисли:

„Но, каква илюзия изживява днес човек, когато си затваря очите за болестите и недъзите! Той не разбира истинското значение на живота, което предполага и приемането на страданието и ограниченията. Светът няма да стане по-добър, защото се състои само от хора, привидно „перфектни", за да не ги наречем „маскирани", а само когато порасне солидарността между човешките същества, взаимното приемане и уважение“.

Литургия, посветена и на хората със слухови увреждания

Всички четива от литургията бяха преведени и на езика на глухонемите, дошли от различни страни, на Международния жестомимичен език. Болни и хора с увреждания участваха в четивата и прочетоха молитви. Но голямата новост бе възвестяването на Евангелието: за първи път на площад Свети Петър, група от хора с ментални увреждания „представи" сцени в костюми от времето на Исус, така че текстът да бъде разбран и от поклонниците с умствени увреждания.

Откъсът от Евангелието, за който папата говори, е посветен на фигурата на грешника, който бива „съден", докато Исус- го приема. „Неговата нежност е знак на Божията любов към онези, които страдат и са отхвърлени, изключени." Защото страданието не е само физическо, но една от най-разпространените патологии днес, онова, което докосва духа, „болестта на тъгата," припомни папа Франциск: „Изкушението да се затворим в себе си става много силно и така рискуваме да пропуснем шанса на живота си: да обичаме, въпреки всичко…“

Страданието намира смисъл в Христос

„Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. (Гал. 2:19-20) Тайната на християнския живот е всъщност в пасхалната динамика на смъртта и възкресението, получена в Кръщението. С потапянето във водата като че ли всеки е бил погребан с Христос и когато отново се издига над водата, се проявява новият живот, така и страданието и смъртта в Христос намират своя върховен смисъл. Светият отец посочва, че „начинът, по който изживяваме болестта и страданието, е показател за любовта, която ние сме готови да предложим:

Църквата, Тялото на Христос, запазват раните, преобразени „във вечността от любовта“

Преди литургията различни свидетелства на вяра и по време на страдания, като това на Енрико Петрило, съпруг на Кяра Колбела, загубила живота си на само 28 години от рак, открит по време на бременността, както и небезизвестният отец Сирил Aксеролд, от ордена на редемптористите, сляп и глухоням подчерта колко още много остава да бъде направено, за приемане на хора с увреждания.

С една дума, Литургията се превърна в истинско  евхаристийно честване на приемането, приобщаването и милосърдието.

an / rv