46 милиона са съвременните роби по света

Около 45.8 милиона са робите в света днес, принудени да работят, да просят, да проституират, завербувани независимо дали са малолетни, се посочва в доклад на Global Slavery Index, който поставя начело в класацията на страните с най-голям брой съвременни роби Индия, Китай, Пакистан, Бангладеш и Узбекистан. В зависимост от това дали се отчита броя на робите като процент от населението, на първо място е Северна Корея, следвана от Узбекистан и Камбоджа, или по отношение на абсолютния брой на робите като според този фактор, Индия, със своите 18 милиона, печели първото място, като се има предвид, - обяснява Грейс Форест, една от основателките на неправителствената организация – че в Индия "съществуват всички форми на модерното робство, включително междупоколенчески принудителен труд и принудителен труд на деца, сексуалната експлоатация, принудителната просия, наемането на нередовни въоръжени движения, и принудителните бракове на жени и момичета". 

Количественото определяне на действителния брой на така наречените нови роби в света все още е много трудно, обяснява Киара Катанео, Програмен мениджър на кампанията на неправителствената организация Manitese+ срещу съвременното робство, “I Exist” ("Аз съществувам"):

“Това, разбира се, е скрит феномен, посочва тя, и е трудно да се определи количествено поради две основни причини: първата е, че не всички държави, приемат еднакви методи за измерване и събиране на данни и така се получават противоречиви резултати; втората е, че Събирането на тази информация, що се отнася до агенциите на ООН се основава на закон, който датира отпреди повече от 50 години. Въпреки че бе актуализиран във времето, този закон, е остарял за настоящата ситуация.

Модерното робство, обяснява Киара Катанео, означава, на първо място, принудителен труд, както виждаме в някои от страните, засегнати в доклада, принудителният труд е наложен от държавата, какъвто е случаят със Северна Корея. Към него спадат също детският труд, трафикът на хора, сексуалната експлоатация. Интересното в този доклад, отвъд цифрите, продължава тя, е усилието което прави да измери нивото на така наречената уязвимост, което със сигурност е обща точка за всички организации, занимаващи се с този проблем. Уязвимостта, на първо място, е продиктувана от бедността, от политическите условия и от пола. Определени категории от населението са много по-уязвими, като жените и децата.

Въпреки че в доклада се подчертава фактът, че Индия държи титлата на световен лидер в съвременното робство в действителност, тенденцията представена и тук, и в предишни доклади, е към намаляване, изтъква Програмният мениджър на кампанията. Индия прави много, за да се справи с този проблем. През последните години сме свидетели на значително подобрение на законодателство за образованието например. Признава се, че задържането на децата в училище е ключов фактор за справяне с детския труд.

Най притеснителната тенденция, посочва Киара Катанео е превръщането на рабския труд в система. В рамките на програмата, са идентифицирани три макро прояви на съвременното робство: експлоатацията на детски труд, трафикът на хора и експлоатацията на труда във веригите за производство и доставка. Това, което ни тревожи, казва тя, е, превръщането на робския труд в система и навлизането и в "нормалната", производствена и потребителска система, което трябва да се промени като цяло. Това, което препоръчваме е, паралелно с тази на държавите, за по-голяма информираност на гражданите, потребителите, и икономическите оператори, които не трябва да допускат в техните производствени вериги експлоатацията на робски труд. Този феномен изглежда твърде далече от нас, казва в заключение Киара Катанео, защото говорим за Индия, Камбоджа и Северна Корея. В действителност, обаче, голяма част от този робски труд е именно за производството на стоки, които задоволяват ежедневните ни нужди.

bp/ rv