Папата към свещениците: милосърдието e майка на надеждата

Милосърдието като „име на Бог“ и неговото нечувано изобилие бе един от акцентите в първото размишление на папа Франциск пред хилядите свещеници, събрани в Рим за Юбилея на свещениците и семинаристите, който започна на 1 юни и ще приключи на 3 юни. Темата на първото размишление, предложено на свещениците събрани в римската базилика „Сан Джовани ин Латерано“, бе „От разстоянието до празника“, като в него папата коментира притчата за „Блудния син“.

Срещата в катедралата на Рим бе открита с въведение, в което папата подчерта, че „милосърдието е плод на един завет, но също и безвъзмезден акт на благоволение и доброта. Това именно позволява на всички винаги да действат с милосърдие, да изпитват състрадание за страдащия, , да се възмутят и възпротивят срещу несправедливостите и да направят веднага нещо конкретно, с уважение и нежност, за да се поправи ситуацията“.

„Нищо не единява с Бог повече от един акт на милосърдие, независимо дали става въпрос за милосърдието с което Господ ни прощава греховете или благодатта, която ни дарява за да вършим милосърдни дела в Негово име. Нищо не озарява повече вярата от изчистването на нашите грехове. Няма нищо по-ясно от Матей 25 и онова „Блажени милостивите, защото ще получат милост“ (Мт. 5, 7), за да разберем каква е волята Божия и мисията към която ни изпраща“. Ето защо, благодатта, която трябва да изпросим е „тази да се превърнем в свещеници все по-способни да получаваме и даряваме милосърдие. Оттук трябва да произлязат  плодовете на промяна на нашия институционален манталитет: ако нашите структури не се живеят и използват за да се получи по-добре Божието милосърдие и за да бъдем по-милосърдни с другите, те могат да се превърнат в нещо много различно и контрапродуктивно“, отбеляза папа Франциск.

Милосърдието – продължи папа Франциск – „ни позволява да преминем от чувството, че сме обект на милосърдие към желанието да даряваме милосърдие. Чувството на срам за личните грехове и чувството за достойнството към което Господ ни издига, могат да съжителстват заедно. Можем да използваме нашия грях, като вместилище на милосърдие“ .

Милосърдието взима под внимание обективността на щетите, нанесени от злото, но „му отнема властта над бъдещето. Това е истинската власт на милосърдието. То е истинското поведение на живот, противопоставящо се на смъртта, която е горчивия плод на греха.  Милосърдието не е наивно, не че то не забелязва злото, но вижда колко е кратък живота и на всичкото останало добро. Затова, трябва да се прощава изцяло, за да може другия да гледа на пред и да не губи време в самообвинения и самосъжаления в това, което е загубил. В основата си милосърдието е надежда, милосърдието е майка на надеждата“.

Второто си размишление за Юбилея на свещениците, представено в базиликата „Санта Мария Маджоре“, папа Франциск посвети на Дева Мария. Тя – посочи той – „обикновеното и съвършено вместилище, с което да получаваме и раздаваме милосърдието. Нейното свободно „да“ на благодатта е образ противоположен на греха, който отвежда блудния син към нищото. Тя носи в себе си едно милосърдие, което е едновременно, нейно, наше и църковно. Както посочва в химна „Величае душата ми“, тя знае, че е погледната с милост в нейната нищожност и вижда как Божието милосърдие достига до всички поколения. Тя вижда делата, които това милосърдие върши и се чувства „приета“ от това милосърдие заедно с цял Израил. Тя пази паметта и обещанието за безкрайното милосърдие на Бог към своя народ. Тя гледа на историята и на всеки човек със своето майчино милосърдие“.

Мария – продължи папата – „ни гледа така, че всеки един се чувства приет в нейната утроба. Тя ни учи, че единствената сила способна да превземе сърцата на хората е нежността на Бог. Това което привлича и омайва, което побеждава и покорява, това което отваря и развързва веригите, не са инструментите или строгостта на закона, а по-скоро всемогъщата слабост на божествената любов, която е неудържимата сила на нежността Му и необратимото обещание на Неговата милост. Това, което вашия народ търси в очите на Мария е утроба, в която да намерят закрила и дом. Трябва да се научим, че във всеки един човек, който търси Бог има нещо неповторимо. Само Църква, която  закриля лика на човеците, хлопащи на нейната врата е способна да им говори за Бог. Ако ние не доловим техните страдания, ако не вземем под внимание техните нужди, нищо не можем да им предложим“.

Мария – отбеляза накрая папата – „е Майка на милосърдието, живота, нежност и наша надежда. Нейните милосърдни очи са тези, които смятаме като най-добро вместилище на милосърдие, в смисъл, че можем да видим в тях онзи снизходителен и добър поглед, за който жадуваме. Тези милосърдни очи, са същите, които показват милосърдните дела на Бог в човешката история и откриват Исус в нашите лица. В Мария намиране обещаната земя, Царствато на милосърдие установено от нашия Господ, което идва, вече в този живот, след всяко изгнание, в което ни прогонва греха“.

svt/ asianews/sir