Почина секретарят на папа Йоан XXIII и приятел на България кард. Лорис Каповила

Почина кардинал Лорис Франческо Каповила, бивш секретар на папа Йоан XXIII. Кардиналът, който през октомври щеше да навърши 101 години, бе настанен в клиниката Palazzolo di Bergamo. Роден е в Понтелонго на 14-ти октомври 1915 г. и е ръкоположен за свещеник на 23 май 1940 г. В продължение на десет години, от 15 Март 1953 до 3 юни 1963 г., той е секретар на Анджело Джузепе Ронкали (по времето, когато е бил патриарх на Венеция), а след това - като папа Йоан XXIII, той е отново негов секретар. От 10 декември 1988 година живее в Sotto il Monte Giovanni XXIII, родното място на Анджело Ронкали. Той бе архиепископ на Киети и папски делегат на Лорето.

Папа Франциск го ръкополага за кардинал в Консистория на 22 Февруари 2014. Поради възрастта си не присъства на консистория в базиликата на Ватикана, а получава кардиналската барета и пръстена на кардинал на 1 март 2014, в Sotto il Monte Giovanni XXIII от пратеник на папа Франциск, кардинал Анджело Содано. С неговата смърт, Колегията на кардиналите остава с 213 кардинали, от които 114 избиратели и 99 негласуващи.

За особено големите му заслуги за развитието на отношенията между Република България и Светия престол, българската държава награди кардинал Лорис Франческо с орден „Мадарски конник“ първа степен, по предложение на българския посланик при Светия престол проф. Кирил Топалов, с президентски указ № 176  от 13 декември 2015. Високото отличие бе присъдено в навечерието на неговата 100 годишнина, която се навърши на 14 октомври 2015, а бе връчено на 26 октомври на специална церемония в родното място на кардинала Сото ил Монте, Италия, от българска делегация. В делегацията взеха участие Апостолическият екзарх Христо Пройков, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България,посланикът на България при Светия Престол и Суверенния Малтийски орден проф. Кирил Топалов, посланикът на Малтийския орден в България Камило Дзуколи, посланикът на Ордена в Белград Алберто Ди Лука, дон Джанкарло Морозо енорийски свещеник в Боргоманеро.

Кардинал Каповила бе дългогодишен секретар на папа Йоан ХХІІІ и приемник на неговата архиепископска титла от Месемврия, старото име на българския град Несебър. Кардинал Лорис Каповила бе голям приятел на България и на Католическата Църква. Ден след канонизацията за светци на папите българофили Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ (27 април 2014), той взе участие в научна конференция в София. Събитието се проведе в Големия салон на БАН, в рамките на което бе представен сборник за папа Йоан XXIII, чието рождено име е Анджело Джузепе Ронкали, наричан още “българския” папа.

Публикуваме словото на посланик Топалов по време на церемонията по връчването на високото държавно отличие.

Ваше Високопреосвещенство,

Кардинал Лорис Франческо Каповила,

За мен е особено голяма чест да изпълня поръката, дадена ми от Българската държава, да Ви връча високия орден „Мадарски конник” – Първа степен, с който се увенчават чужденци с  големи заслуги за развитието на отношенията на България с други страни.

Като личен секретар и най-близък помощник на светия Йоан ХХІІІ, обичания от всички нас „български папа” Ронкали, а от 1971 г. и като носител на неговата титла „Месемврийски архиепископ”, Вие неуморно се грижите за увековечаването на неговите дела както като папски пратеник в България през 1925-1934 г., така и по-късно, като папа на Католическата църква. Припомняте неговите грижи за бедните и за пострадалите от голямото земетресение в Южна България, усилията му за спасяването на живота на българите - бежанци от Одринска Тракия и от Македония,   за сближаването на различните християнски общности в България, за спасяването на много български евреи през Втората световна война и още редица други негови искрени жестове  на християнска любов и солидарност, достойни за великата му личност и за мисията му като духовен водач на Католическата църква.

Неуморно, вече много десетилетия, Вие подчертавате при всеки удобен случай не само големите грижи, които папа Йоан ХХІІІ полага за духовното здраве и просперитета на българския народ, но и несекналата до края на дните му топла обич към нашите сънародници. С особено вълнение припомняте винаги неговото сърдечно и искрено послание към българите в цял свят, че  където и да се намира по света, на неговия прозорец винаги ще свети една свещ за българите, които се нуждаят от подслон и закрила…

Нека този орден да върне поне малка част от нашия дълг към делото Ви. Нека той носи в живота Ви и част от светлината на онази свещ, която винаги ще свети за българите, която винаги ще напомня и за голямата любов, която всеки българин ще пази в сърцето си за папа Ронкали и за Вас.

Пожелавам Ви и през второто столетие на своя възвишен живот да запазите енергията на мисълта и добротата на сърцето си, с които Бог е благословил цялото първо Ваше столетие.

dg - an / rv