Папа Франциск: молитвата не е магическа пръчка

На днешната генерална аудиенция на площад Свети Петър, папата разви темата на своя катехизис върху притчата от Евангелието за несправедливия съдия и настойчивата вдовица, която съдържа важен урок: „Потребността да се молим винаги и никога да не се уморяваме" „Не става дума да се молим понякога, когато почувстваме необходимост. Не, Исус казва, че трябва „да се молим винаги и неуморно".

„Съдията представлява авторитетна личност, която е повикана да се произнесе въз основа на закона на Мойсей.“… и избра Моисей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари),.. и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами,  Втора книга Моисеева – Изход  (Изх 18:25-26).Съдиите са хора, които почитат Бога, верни Нему, безпристрастни и неподкупни.

„Добре е за душите ни да чуем това днес, нали! Но този съдия „нито се бои от Бога, нито уважава когото и да било". Съдия несправедлив, без скрупули, който не спазва Закона, а прави онова, което иска, според интереса си. Към него се обръща една вдовица в търсене на справедливост.

Вдовиците, заедно със сираците и чужденците, са били най-уязвимите групи от обществото. Правата, гарантирани им от закона е можело да бъдат потъпквани лесно, защото, бидейки самотни и безпомощни, трудно са получавали уважение: една бедна вдовица, беззащитна, може да я игнорира, дори не й даде справедливост; така също и сирака, така и чужденеца и мигранта.

Изправена пред безразличието на съдията, вдовицата прибягва до единственото си оръжие: настойчиво да продължава да го притеснява, с непоколебимото си искане за справедливост.

И именно чрез тази упоритост постига целта си. Съдията, в края на краищата изпълнява молбата й, не защото е мотивиран от милосърдие, нито защото съвестта му налага това; а просто признава: „Тъй като тази вдовица ме притеснява, ще й дам право, за да не продължава да ме безпокои непрекъснато".

„Тази притча води до два извода за Исус: ако вдовицата е успяла да склони неправедния съдия със своите настойчиви искания, то още повече Бог, който е добър и справедлив, ще даде заслужената справедливост на Своите избрани, които викат за помощ ден и нощ към Него"; а и също така, няма да „ги накара да чакат дълго, но ще действа „незабавно".

„Ето защо Исус ни увещава да се молим непрестанно, неуморно". Всички ние изпитваме моменти на умора и обезокуражение, особено когато ни се струва, че молитвите не помагат. Но Исус ни уверява: за разлика от неправедния съдия, Бог отговаря своевременно на Своите синове, въпреки че това не означава, че го прави във време и по начина, които ние бихме искали. Молитвата не е магическа пръчка!"

„Тя ни помага да запазим вярата си в Бога, да се уповаваме на Него, дори когато не разбираме волята му. В това, сам Исус, който се е молил толкова много, ни е дал своя пример. Посланието на св. апостол Павел до Евреите напомня, „Той, в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт и бе чут в благоговението Си“ (5.7). На пръв поглед, това твърдение изглежда пресилено, защото Исус умря на кръста. И все пак Посланието към евреите не бърка: Бог наистина спаси Исус от смърт, като му даде пълна победа над смъртта, но изминатият път, за тази победа минава през самата смърт!

Позоваването на изпълнената молба към Бог се отнася към молитвата на Исус в Гетсиманската градина. Предметът на молитвата е от второстепенно значение; това, което има значение преди всичко, е връзката с Отца. Ето какво прави молитвата превръща желанието и го оформя в съответствие с волята на Бог, каквото и да е то, защото който се моли се стреми преди всичко към единение с Бога, който е милостива любов. "

„Притчата завършва с въпрос: “Обаче, когато дойде Човешкият Син (Исус) ще намери ли вяра на земята? (П. 8). И с този въпрос всички ние сме предупредени: не трябва да се въздържаме от молитва, дори ако , изглежда не е изпълнена. „Молитвата е онази, която поддържа вярата, без молитва вярата избледнява! Да се молим на Господа за вярата, която се превръща в постоянна молитва, упорита, настойчива, като онази на вдовицата в притчата, вяра, която се подхранва от желанието за сбъдване на молитвата. Да изживеем в молитвата Божията милост, така, както Отец  отговори на децата си, изпълнен с милостива любов. Благодаря! ".

В края на аудиенцията Папата припомни, че „миналия понеделник в Сирия отново имаше терористични атаки, които доведоха до стотици загинали мирни граждани":

"Призовавам всички да се молят, молете се на милостивия Отец, молете се на Дева Мария да даде вечен покой на жертвите, утеха на семействата и да обърне сърцата на онези, които сеят смърт и разрушения. Всички заедно се молим на Дева Мария“

an / rv