Св. Климент Охридски и палеославянската литературна цивилизация

Четиринадесетият Кирило-Методиевски научен ден, който тази година се проведе на 13 и 14 май бе посветен на 1100-годишнината от блажената кончина на св. Климент Охридски.
Заседанията се проведоха в аула №1 на Папския институт за Изтока и в конферентната зала на департамента за Чуждестранни езици, литература и култура към римския университет „Рома Тре”.

Свети Климент Охридски остава едно от най-изтъкнатите имена в историята на  Средновековна  България като учен и първи епископ, проповядвал на старобългарски език. Ученик и последовател на Кирило-Методиевото дело, съвсем вероятно той е следвал двамата си учители в хазарската и аланската  им мисии през 859-861 г. , а след това и в пътуванията до Великоморавия.  В някои по-късни славянски жития се казва, че Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически чин от папата в Рим през 868 г., малко преди смъртта на Константин Кирил Философ.
Църквата разпространява житието на Климент Охридски и извършените от него  подвизи и чудеса по време на земния му път, който завършва през 916 година, след което е канонизиран за светец. Неговите мощи се намират в църква "Св. Пантелеймон" в Охрид, като една част се съхраняват и в пловдивската църква "Св. Климент Охридски".

Повече от едно хилядолетие делото на Климент, Наум и Ангеларий продължава да се развива и да бъде обект на научни изследвания в университетските среди. Сред участниците в тазгодишната научна конференция доклади представиха едни от най-изтъкнатите учени - слависти в Италия  – проф. Красимир Станчев от римския университет Roma Tre и организатор на събитието, проф. Кирил Топалов (посланик на България към Светия престол и Малтийския орден), А. Наумов (от университета Cà foscari във Венеция).

Доц. д-р Славия Бърлиева – директор на Кирило-Методиевския научен център на БАН, подчерта ролята на България в запазването и разпространяването на кирило-методиевото дело по света.

На събитието присъства и президента на Асоциацията на славистите в Италия – Джорджо Дзифер, който подчерта главната и отговорна роля на проф. Кр.Станчев при организирането на този форум за 14-та поредна година. Дзифер се спря на  Текста и превода на Кириловия Енкомий (Възхваление). Участие взеха също M. Живова с доклад за Св.Климент Охридски и Св.Климент Римски, Ж. Страдомски  (от Крокон) за  Климент Охридски и славянските ръкописи  съхранени в Полша.

В дискусиите на работната среща участваха Р. Калдарели  (Витербо), Ф.Далл’Aлио (Неапол), Д. Делл’Aгата и Ана Влаевска (Пиза), Н. Maрчалис (Рим,“Tor Vergata”),Б.A. Успенский (Moсква), E. Велковска (Сиена) и др.

Изводът от 14-та научна среща в Рим за пореден път път насочва към духа на християнското кредо и култа към двамата съпокровители на Европа  Кирил и Методий и техните ученици, който трябва бъде мотив за единение на всички славянските народи.  Въпреки това не трабва да се забравя ролята на България в съхраняването и разпространението на това дело от  Средновековието до наши дни. 

Венета Ненкова