Четиридесет години служение на Бог и хората

Четиридесет години от свещеническото ръкоположение на Негово Високопреосвещенство монс. Георги Йовчев се навършиха на 9 май. Годишнината бе отбелязана с тържествена света литургия в катедралния храм „Свети Лудвик” в гр. Пловдив, предстоятелствана от епископ Георги Йовчев. С него съслужи и Апостолическият екзарх Христо Пройков. Литургичната радост бе споделена още от свещеници от Софийско-Пловдивската епархия, Апостолическата екзархия и Никополския диоцез както и гости от чужбина. На литургията присъства Жана Стоева:

В началото на светата литургия Негово Високопреосвещенство изрази задоволството си, виждайки толкова верни, изпълнили храма- хора, които ще се молят да продължи в свещенството до като Бог е отредил. „Моля се за всички вас, ще се молим и за божия народ на нашата епархия и на Църквата в България- каза още той.

Проповедта по време на светата литургия бе подготвена от отец Димитър Димитров, енорийски свещеник в енория „Пресвето Сърце Исусово” в гр. Раковски, а неговото размишление бе изпълнено със силни думи, които развълнуваха присъстващите. Отец Димитър изтъкна, че живеем в светлината на Възнесение, в едно трепетно очакване, сякаш заедно с първата Църква, тази която Господ основа и която остави вчера, за да бъде посетена от Утешителя- този велик тласък на любов, който ще слезне и озари апостолите, за да могат да излезнат от горницата и да тръгнат и да проповядват. И в такъв контекст е логично и лесно да се говори за свещенството, свързвайки го с тази специална годишнина. Проповедникът сподели, че преди две години клирът е гостувал в енорията в Раковски, а той е бил в навечерието на своята четиридесета годишнина- така, както и почти всички свещеници с минимални разлики, са на възрастта на годините свещенически живот на епископа и той има право когато казва, че е техен баща- именно по време на този гостуване преди две години- каза отец Димитър, че е направил представяне на книгата на Анселм Грюн, който с духовен и психологически поглед е подходил към този етап на човека, белязан от четиридесетте години и те са наречени време на криза, но и време на благодат. Човек може по уравновесено да погледне на това, което е оставил зад раменете си и да отправи поглед в бъдещето. Когато чувства, че силите не са същите както преди, тогава намира голямото място на благодатта на Бога. Проповедникът припомни и някои от силните елементи на връзка на числото четиридесет в Библията, сред които и времето на вървенето на божия народ и в тази епопея на изхода може да бъде открита една икона на свещеническия живот. Както в поведението на божия народ, така и в това на свещеника има моменти на слабост, но точно в тях се чувства най-осезаемо присъствието на Бог. Размишлението на проповедника продължи с историята на свещеническото звание на монс. Георги и помазването на ръцете му със светото миро на тайнството свещенство, дадено му от неговия епископ. Подчертано бе още, че мирото освен всичко друго, придава мекота на ръцете, а тази мекота е необходима, за да може свещеникът да гали лицата на хората в знак на милосърдие, да лекуват тези, които са болни и тъжни, отхвърлени и самотни, за да е осезаем знак на милосърдието на Отца. Припомнени бяха и множеството трудности пред които се е изправил монс. Георги, но които подчерта отец Димитър, са знаци на автентичност на това звание; също първите години на апостолат на свещеническа дейност и войнстващият атеизъм. Завършвайки своята проповед, отец Димитър подчерта, че свещеническия живот е роман, който пише Бог, роман на истинската божия любов и пожеланията към епископа са думите, които той оправя към всеки свещеник при назначаването му в дадена енория:” Грижи се за Божия народ, грижи се за болните, за бедните” независимо, че е минал такъв дълъг период от служба чрез свещенството на Църквата, има още много тайни и радости, които Бог му е запазил. С думите: Нека Вашия апостолат да бъде на радостта, поверена от любовта и нека Дева Мария, майката на всички свещеници, заедно с вашата майка, която е на небето, разчитайки на тези две силни майки, вървете напред и спасявайте душите- завърши проповедникът.

Апостолическият екзарх Христо Пройков също се обърна към монс. Георги изразявайки радост, че на тази четиридесета годишнина от свещенството, може заедно да отслужат светата литургия, защото заедно вървят в същия път. „Със своята вярност на свещенството и набожност, ти наистина си пример за всички нас, подчерта монс. Христо. Апостолическият екзарх изрази поздрави от името на Епископската конференция и заедно с това подчерта, че Конференцията е пожела най-специалният гост на неговия празник да бъде Богородица от Назарет, тази, която от 1 май, идвайки от Румъния, минава през Северна България и сега е в ръководената от мон. Георги епархия в първия ден по повод неговата годишнина.

Отец Джовани Леонарди, който придружава статуята на Света Богородица от Назарет, също се обърна към верните, говорейки за мисията на Света Богородица от Назарет в България

За тържествеността на празника допринесе и младежкия хор при катедралния храм под ръководството на диригента Бернадет Балабанова и органиста Катерина Шопова. Те изпълниха “Dritte kurze und sehr leichte Messe” от Oswaid Joos, „Tu еs sacerdos”, „Тебе, Боже, хвалим”, „ Приеми живота мой”, “Christos vincit”.

След края на светата литургия епископът дълго приемаше поздравите и отправяните благопожелания на верните за своя празник.

Жана Стоева