Мечтата на папа Франциск за солидарна и помнеща своите корени Европа

„Мечтая за една Европа, в която да си мигрант не е престъпление“ и където създаването на семейство да е „отговорност и огромна радост, а не проблем поради липсата на достатъчно стабилна работа“. Това бе един от основните акценти в дългото слово на папа Франциск по време на церемонията на която бе удостоен с отличието „Карл Велики“, което е прецедент в живота на Хорхе Бергольо, който винаги е отказвал този вид признания. Прецедент, който му даде възможността да превърне това събитие в повод да поиска „смел и нов импулс за този обичан Континент“.

 В присъствието на германския канцлер Ангела Меркел, председателя на Европейския парламент Мартин Шултц, председателя на Съвета на Европа Доналд Туск, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, краля на Испания Филипе VI, италианския министър-председател Матео Ренци и върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, на папа Франциск бе връчено отличието, което всяка година в гр. Аахен се присъжда на личности, отличили се с тяхната роля в полза на европейските ценности. Мотивацията за присъждането на наградата е „постоянното усилие на папа Франциск в изграждането на една мирна Европа, основана на общите ценности и отворена за другите народи и континенти“. Папата посвети тази престижна награда на Европа, която „винаги е имала една мултикултурна идентичност, но също и креативността, находчивостта и способността да се изправи и да излезе от своите граници“.

Изкушението на егоизма

В дългото си слово папа Франциск припомни „бащите, основатели на европейския проект“, които след Втората световна война поставиха основите на един бастион на мира, на една сграда, изградена от обединени Държави, „не по принуждение, а от свободния избор на общото благо“. Едно „семейство от народи, което се разшири, но което в последно време изглежда чувства по-малко свои стените на този общ дом, понякога издигнати, отдалечавайки се от просветляващия проект, замислен от бащите основатели“. „Изкушени сме – отбеляза папата – да се подадем на нашите егоизми, гледайки към собствената облага и мислейки за изграждането на специални заграждения“. Това е една Европа, която се „барикадира“. „Какво се случи с теб, хуманистична Европа, защитнице на човешките права, на демокрацията и свободата?“, запита риторично папата.

Преливане на памет

Папа Франциск призова Европа да не се забравя и цитира писателя Ели Визел, оцелял от нацистките концентрационни лагери, които казва, че „днес е от първостепенно значение, да се прелее памет“. Това ни „освобождава от онази настояща тенденция, често по-привлекателна, да изграждаме бързо върху подвижните пясъци непосредствени резултати, които могат да дадат лесни, бързи и ефимерни политически печалби“. Бащите, основатели на Европа – поясни папата – „се осмелиха да търсят многостранни решения на проблемите, които постепенно станаха общи“.

Завръщане към солидарността

Папа Франциск припомни думите на Роберт Шуман, според когото „Европа се изгражда чрез конкретни постижения“. „В този наш разкъсан и наранен свят е необходимо да се завърнем към онази практическа солидарност, към същата конкретна щедрост, последвала след Втората световна война“, отбеляза папата. Проектът на бащите основатели, „днес повече от всякога вдъхновява за изграждането на мостове и събарянето на стените“ и приканва „да не се задоволяваме с козметичните промени или мъчителните компромиси при поправката на някои трактати, а да поставим смело нови и здраво вкоренени основи. Това е конструктивна дейност, която изисква всички наши усилия за търпеливо и дълго сътрудничество“, посочи папа Франциск, цитирайки Алчиде де Гаспери.

За интеграцията

Папа Франциск подчерта три основни характеристики на Европа: способността да интегрира, диалогира и създава. Корените на европейските народи – поясни той – „се консолидираха в хода на историята, научавайки се да интегрират във винаги нов синтез най-различни култури и без видима връзка между тях. Европейската идентичност, е и винаги е била, една динамична и мултикултурна идентичност“. За папата политиката „знае, че има в ръцете си едно основно и неотложно задължение: това да насърчава интеграцията, която в солидарността намира начина как да се правят нещата и да се изгражда историята“. Солидарност, която „никога не трябва да бъде разбирана като милостиня и благотворителност, а като възможност, за да могат всички да развият живота си с достойнство“. По този начин общността на европейските народи „ще може да преодолее изкушението да се затвори в едностранни парадигми или да се впусне в преследването на идеологически колонизации“. Ликът на Европа „не се отличава в противопоставянето на другите, а в това, че носи отпечатъка на различните култури и красотата да побеждава затвореността“. Папа Бергольо цитира думите на Конрад Аденауер: бъдещето на Запада е заплашено от масовизацията, от еднаквостта в мисленето и чувствата; на кратко, от цялата система на живот, от бягството от отговорността, с единственото безпокойство за собственото аз“.

Култура на диалога

Папата призова „да се насърчава културата на диалога“. Една култура, която „да признае другия като валиден събеседник; която ни позволява да гледаме на непознатия,  на мигранта, на принадлежащия на една друга култура, като на субект, който да бъде изслушан, взет под внимание и оценен“.  Мирът ще бъде дълготраен в зависимост от това как „въоръжаваме нашите деца с оръжията на диалога и как ги учим на добрата битка на срещата и преговорите“. Културата на диалога „трябва да бъде поместена във всички училищни програми, за да насади у младото поколение един начин за разрешаването на конфликтите, различен от този на който ги привикваме. Днес е наложително създаването на коалиции, които не са единствено военни или икономически, а културни, възпитателни, философски и религиозни“. Ето защо, призова папата „за да се открои, че зад многобройните конфликти често се крие силата на икономически групи и за да се защитят хората от използването им за неподходящи цели, трябва да въоръжим нашите граждани с културата на диалога и срещата“.

Способността да създава

Папа Франциск подчерта, че е „необходимо да се предостави на младите хора реално участие в промените“. Но как можем да претендираме да им признаем стойността на главни действащи лица, когато индексите на безработица и недостатъчна трудова заетост сред милиони млади европейци се покачват постоянно?, се пита папата. „Правилното разпределение на плодовете на земята и на човешкия труд не е просто филантропия. То е морално задължение. Нужни са нови, по-приобщаващи и справедливи икономически модели, които не са насочени в служба на малцина, а в полза на хората и обществото. Това изисква от нас преход от една плаваща икономика към една социална икономика“, поясни папа Франциск, цитирайки „социалната пазарна икономика“. Ако искаме едно „мирно бъдеще за нашите общества, ще можем да го постигнем единствено залагайки на реалното приобщаване: това, което дава достойна, свободна, креативна, солидарна и приобщаваща работа“.

Мечтите на папа Франциск за Европа

„С разум и сърце, с надежда и без празни носталгии, като син, който в майка Европа, преоткрива своите корени на живота и вярата – завърши папата, син на семейство на италиански емигранти – мечтая за един нов европейски хуманизъм“. Папата мечтае за „една Европа, която се грижи за децата, която се притичва на помощ на бедния брат и който идва в търсене на гостоприемство, защото вече не притежава нищо и търси подслон“. Европа, която „изслушва и оценява възрастните и болните, за да не бъдат сведени в непродуктивни предмети за изхвърляне“. Европа, „в която да си мигрант не е престъпление, а по-скоро призив за по-голям ангажимент към достойнството на цялото човешко същество“. Европа, „където младите хора дишат чистия въздух на честността, обичат красотата на културата и обикновения живот, който не е омърсен от безкрайните консуматорски нужди“ и „където създаването на семейство е отговорност и огромна радост, а не проблем поради липсата на достатъчно стабилна работа“. Накрая папата мечтае за „Европа на семействата, с наистина ефективни политики, фокусирани повече към хората, отколкото към цифрите, повече към ражданията, отколкото към увеличаването на благата“. „Мечтая за една Европа, която насърчава закрилата на правата на всеки един, без да забравя задълженията към всички. Мечтая за Европа, за която да не се казва, че нейният ангажимент за човешките права е бил нейната последна утопия“.

svt/ rv