Папа Франциск: за Бог, никой не е окончателно изгубен

Бог не познава културата на излишното, за Исус, добрия пастир, „не съществуват окончателно изгубени овце“, а само овце, които трябва да бъдат намерени. Ето защо, „ние християните не трябва да се затваряме в себе си, в противен случай ще придобием миризмата на затворените неща“. Така папа Франциск коментира на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“, евангелската притча за Добрия пастир, която „изразява загрижеността на Исус към грешниците и милосърдието на Бог, който не се примирява, ако някоя овца се изгуби“.

Пред 30000 вярващи и поклонници, присъстващи на площада, папа Франциск подчерта, че „притчата е разказана от Исус, за да помогне на своите слушатели да разберат, че близостта му към грешниците не трябва да скандализира, а точно обратното, трябва да предизвика у всички размисъл над това как живеем нашата вяра“. От една страна евангелският откъс представя грешниците, които се приближават до Исус за да го слушат, а от друга законниците и книжниците, които с подозрение се отдалечават от Него заради поведението му. „Те се отдалечават, защото Исус се доближава до грешниците. Те са изпълнени с горделивост, високомерие и се смятаха за праведни“, каза папата.

„Действието в евангелската притча се развива около трима герои: пастира, изгубената овца и останалата част от стадото. Но онзи, който действа е само пастира, а не овцете. Ето защо, пастира е единственото главно действащо лице и всичко зависи от него“, посочи още папа Франциск. Притчата започва с един въпрос: „кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?“ (в. 4). Става въпрос за парадокс, който подтиква към съмнение относно действието на пастира: дали е мъдро за една овца да се изоставят останалите деветдесет и девет? Още повече, че не ги оставя в кошарата, а в пустинята.  „Според библейската традиция – припомни папа Франциск – пустинята е място на смърт, където е трудно да се намери храна и вода, без подслон и в ръцете на крадците и дивите зверове. Какво могат да направят деветдесет и девет незащитени овце? Парадоксът продължава, посочвайки че пастира, след като намира овцата „я вдига на раменете си радостен; и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца“ (в. 5-6). Изглежда, че пастира не се завръща в пустинята, за да вземе останалото стадо! Съсредоточен над тази единствена овца, изглежда че забравя за останалите деветдесет и девет. Но не е така. Поучението, което Исус иска да ни даде е по-скоро, че никоя овца не може да бъде изгубена. Господ не може да се примири с факта, че дори само една овца може да се изгуби. Действието на Бог е подобно на този, който търси своите изгубени чеда, за да се радва и празнува след това с всички за тяхното намиране. Става въпрос за едно неудържимо желание: дори деветдесет и девет овце не могат да спрат пастира и да го държат затворен в кошарата. Той би могъл да каже: „Ако направя равносметка, имам деветдесет и девет овце, загубих една овца, но не е толкова голяма загуба“. Но, не! Той отива да търси именно тази, защото всяка една от тях е много важна за него и загубената е най-нуждаеща се, най-изоставена, най-отхвърлена; и той отива и я търси“.

„Всички сме предупредени: милосърдието към грешниците е стилът, с който действа Бог и Той е изключително верен на това милосърдие: нищо и никой не може да го отклони от неговата воля за спасение. Бог не познава нашата настояща култура на излишното, Бог няма нищо общо с това. Бог не отхвърля никого; Той обича всички, търси всички. Един по един. Той не познава думата „изхвърляне на хората“, защото всичко е любов и всичко е милосърдие“.

„Стадото Господне е винаги на път: не притежава Господ, не можем да си мислим и да се надяваме да го затворим в нашите схеми и стратегии. Пастирът ще бъде намерен там, където е изгубената овца. Ето защо, трябва да търсим Господ там, където Той иска да ни срещне, а не където ние претендираме да го намери! По никакъв друг начин може да се събере цялото стадо, ако не следвайки пътя начертан от милосърдието на пастира. Докато  търси изгубената овца, той подтиква останалите деветдесет и девет да участват в събирането на стадото.  Ето защо, не само овцата носена на плещите, но и цялото стадо ще следва пастира до неговия дом, за да празнува с приятелите и близките. Трябва да размишляваме често над тази притча, защото в християнската общност винаги има някой, който липсва, който си е тръгнал и е оставил празно място. Понякога това е обезкуражаващо и ни кара да вярваме, че е била неизбежна загуба, една нелечима болест. Но в този случай рискуваме да се затворим в кошарата, където няма мирис на овце, а на затворено. Ние християните не трябва да сме затворени, защото ще замиришем на затворени неща. Трябва да излезем. Когато се затваряме в себе си, в нашите малки общности, в енорията е защото липсва мисионерския порив, който отвежда да насърчаваме другите. В очите на Исус не съществуват окончателно изгубени овце, трябва да го разберем добре: за Бог никой не е окончателно изгубен. Никога! До последния момент Бог ни търси. Спомнете си разпнатия до Исус разбойник. В очите на Исус никой не е окончателно изгубен, а е само овца, която трябва да бъде намерена!“.

Ето защо – завърши папата – „нашата перспектива е динамична, отворена, стимулираща и креативна. Подтиква ни да излизаме и търсим, да тръгнем по пътя на братството. Никакво разстояние не може да задържи далеч пастира; нито едно паство може да се откаже от братя. Да се намери онзи, който е изгубен е радост за пастира и за Бог, но е също радост за цялото стадо! Всички сме намерени и събрани от милосърдието на Господ овце, призвани да събираме около него цялото стадо“.