Папата: безразличието към човешкото страдание е безразличие към Бог

„Пред страданието на толкова много хора измъчени от глада, насилието и несправедливостите не можем да останем зрители.Безразличието към човешкото страдание е безразличие към Бог, защото състраданието е съществена характеристика на Божието милосърдие“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на „ближния“ за когото говори притчата за добрия самарянин. Светият отец подчерта, че „ближният е всеки човек в нужда, а не само нашия роднина, сънародник или онзи, с когото споделяме една и съща религия“.

Пред 30 хиляди вярващи и поклонници, присъстващи на площад „Свети Петър“, папа Бергольо предложи притчата в която „един законник, за да изпита Исус, го пита: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лк. 10,25-37). Исус, обръщайки се към него, му казва сам да даде отговор на въпроса, позовавайки се на закона. Тогава законникът отговоря: „Възлюби Господа, Твоя Бог, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". Исус, чувайки неговия отговор му казва: „Постъпвай така и ще живееш“.

Тогава същия този законник му задава един друг въпрос, който е много по-безценен за нас: „Кой е моя ближен?“, въпрос, който предполага „моите роднини?“, „моите сънародници?“, „Онези от моята религия?“. Законникът иска едно ясно правило, което да му позволи да класифицира другите в „ближен и неближен“, онези, които могат да станат негови ближни и онези, които не могат“.

В отговор на законника – отбеляза папа Франциск – „Исус разказва притча, в която главни действащи лица са един свещеник, един левит и един самарянин. Първите двама, са фигури свързани с култа в храма; третият е евреин разколник, смятан като чужденец, езичник и нечист, т.е. самарянин. По пътя от Ерусалим към Йерихон, свещеникът и левита се сблъскват с един полумъртъв човек, нападнат от разбойници, ограбен и изоставен на пътя. Законът Господен при такива ситуации включва задължението да се притечеш на помощ на нуждаещия се, но и двамата го отминават без да се спрат“.

Импровизирайки папа Франциск добави: „И двамата бързаха… може би свещеника си е погледнал часовника и си е казал: „Ще пристигна късно за литургията.. трябва да отслужа литургия“. А другият си е казал: „Незнам дали Законът ми го позволява, защото там има кръв и ако я докосна ще стана нечист“. Отминават го, тръгват по друг път и не се приближават до него“.

„Тук – продължи папата – притчата ни предлага първото поучение: не е автоматично за онзи, който посещава Божия дом и познава неговото милосърдие, да обича ближния. Не е автоматично! – каза папата, импровизирайки отново – Ти можеш да познаваш цялата Библия, всички литургични ритуали, цялото богословие, но от познанието не се преминава автоматично към любовта, защото пътя на любовта е друг. С интелигентност, но и нещо повече…“

„Свещеникът и левита виждат, но пренебрегват; гледат, но не се притичват на помощ. Въпреки това, не съществува истински култ, ако той не се превърна в служение към ближния. Нека никога не го забравяме: пред страданието на толкова много хора измъчени от глада, насилията и несправедливостите, не можем да останем само зрители. Какво означава пренебрегването на човешкото страдание? Означава да се пренебрегне Бог! Ако аз не се приближа до онзи мъж или жена, до онова дете или старец, които страдат, не се приближавам до Бог“.

В сърцевината на притчата, разказана от Исус, е поставен самарянина, онзи, който е презиран, онзи на когото никой не би заложил, който също има своите ангажименти и работа, но въпреки това когато вижда ранения човек, не го отминава като другите двама, свързани с Храма, а „се смили над него“. Евангелието казва именно това: „Смили се“, т.е. неговото сърце, недрата му се трогнаха! Ето, това е разликата. Другите двама „видяха“, но техните сърца останаха затворени, студени. Докато сърцето на самарянина бе в синхрон със сърцето на Бог. „Състраданието е съществена характеристика на милосърдието Божие“, подчерта папа Франциск.

„Какво означава, че Бог има милост към нас? Той страда с нас, чувства нашите страдания. Самият глагол „съ-страдание“ показва, че „недрата, вътрешностите, трепват при вида на злината у човека. В жестовете и действията на добрия самарянин, можем да разпознаем милосърдието на Бог в цялата история на спасението. Това е същото състрадание с което Господ се притичва към всеки един от нас: Той не ни пренебрегва, познава нашите болки, знае колко се нуждаем от помощ и утеха. Той се приближава до нас и никога не ни изоставя“.

Отново импровизирайки папа Франциск добави: „Всеки един може да се запита и да си отговори в сърцето: „Вярвам ли? Вярвам ли, че Господ има състрадание към мен, такъв какъвто съм, грешник с много проблеми и много други неща?“. Мислейки за това, отговорът е един: „Да!“. Но всеки трябва да погледне в сърцето си дали вярва в състраданието на Бог, на добрия Бог, който се приближава, изцелявани и ни милва. Ако ние го отхвърлим, Той търпеливо чака: Той е търпелив и винаги е до нас!“.

„Самарянинът подхожда с истинско милосърдие: привързва раните на този човек, отвежда го в близката страноприемница и лично се грижи за него. Всичко това ни учи, че състраданието, любовта, не е неопределено чувство, а означава да се грижиш за другия лично. Означава да се компрометираш, правейки всички необходими стъпки за да се „приближиш“ до другия, уподобявайки се с него: „възлюби ближния си като себе си“. Ето това е Господнята Заповед.

След като завършва притчата, Исус се обръща към законника и го пита: „кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“. Отговорът е недвусмислен: „оня, който му стори милост“. В началото на притчата за свещеника и левита ближният бе полумъртвият; в края на притчата ближния е самарянина. Исус преобръща перспективата: не трябва да се класифицират другите, за да се определи кой е ближен и кой не е. Ти можеш да станеш ближен на всеки нуждаещ се когото срещаш и ще бъдеш такъв, ако в сърцето ти е изпълнено със състрадание, т.е. с онази способност да страдаш с другия“.

Папа Франциск завърши, като подчерта, че „тази притча е прекрасен дар за всички нас, но също и ангажимент! На всеки един от нас Исус повтаря онова, което каза на законника: „иди и ти прави също така“. Всички сме призовани да преминем по същия път на добрия самарянин, който е олицетворение на Христос: Исус се сведе над нас, стана наш слуга, и така ни спаси, за да можем и ние да се обичаме едни други, както Той ни възлюби!“.

svt/ rv