Папа Франциск към бежанците: не сте сами

„Дойдохме за да привлечем вниманието на света върху тази тежка хуманитарна криза и да призовем за нейното разрешаване“. Това каза папа Франциск в словото си към бежанците от лагера "Мория", в контекста на своята "хуманитарна и икуменическа" визита на остров Лесбос заедно със своте събрята Вселенския патриарх Вартоломей и архиепископа на Атина, Йероним II.

Тримата духовни водачи пристигнаха на борда на бял минибус в бежанския лагер "Мория", един от петте европейски „пропускателни пунктове“, на гръцките острови, в който са приютени 2500 бежанци. Папата се здрависа със 150 младежи, застанали зад специално поставените прегради. Много от тях са загубили родителите си и са сами в този свят. На техните лица, загорели от слънцето, се вижда ясно болката. Те са главните действащи лица на онази, която папата определи като „най-голямата хуманитарна катастрофа след Втората световна война“. Светият отец, придружен от своите „събратя“, Вартоломей и Йероним, милва лицата на най-малките, поздравявайки с обич техните майки, и след Вартоломей, взе в ръцете си едно новородено. Многократно папата се наведе, изчезвайки от погледа на видеокамерите, за да докосне протегнатите ръце на децата, промъкващи се под преградите.

Бежанският лагер е залят от слънце, а времето е горещо. Франциск, Вартоломей и Йероним бавно се придвижват към бялата палатка, където ги очакват други 250 бежанци. Папата ги поздравява един по един, преминавайки бавно между тях. Един млад пакистанец падна на колене пред папата и зарида с пълен глас, искайки от него да бъде благословен. Папа Франциск, видимо развълнуван, постави ръце на главата му и се моли, в продължителния и нестихващ плач на човека.

Едно малко момиченце се хвърля в краката на папа Франциск, който се опитва да я изправи, преди да изслуша житейската история на нейното семейство, разказана от майка му. Тя му говори дълго и благодари неспирно. Друг възрастен човек плаче, разказвайки на тримата духовни водачи, за тримата си синове, загубили живота си при преминаването на морето. Извън палатката, една жена се доближава до папата и ридаейки отчаяно на колене пред него, държи силно ръката му. Папата продължава пътя към специално подготвения подиум в тишина и видимо развълнуван.

В момента на кратките поздравителни слова, обръщайки се към папата, архиепископът на Атина посочи: „Смятаме за изключително важно вашето присъствие на територията на Гръцката църква; важно, защото заедно обединяваме вниманието на целия свят, християнски и нехристиянски, за настоящата трагедия с бежанската криза“.

„Няма нужда от много думи. Само онези, кръстосали погледа на тези малки деца, които срещаме в бежанските лагери, могат мигновено да разпознаят, в неговата цялост, „банкрута“ на хуманността и солидарността, показани от Европа през последните години към тези хора и не само към тях“, прибави атинският архиепископ.

Също патриарх Вартоломей в словото си, обръщайки се към бежанците, посочи: „Дойдохме до тук, за да погледнем в очите ви, да чуем гласовете ви и да държим ръцете ви в нашите. Дойдохме до тук, за да ви кажем, че се безпокоим за вас. Дойдохме до тук, защото светът не ви е забравил“.

„Плакахме, виждайки Средиземно море да се превръща в гробище за вашите близки. Плакахме, виждайки съчувствието и чувствителността на жителите на Лесбос и на останалите острови. Но плакахме и когато видяхме закоравялото сърце в нашите братя и сестри – вашите братя и сестри – да затваря границите и обръща гръб. Светът ще бъде съден по начина, по който се отнесе с вас. Всички ще бъдем отговорни за начина по който отговаряме на кризата и конфликта във вашите родни региони“, завърши Вселенският патриарх.

Накрая поздрава на папа Франциск:

Днес пожелах да бъда с вас. Искам да ви кажа, че не сте сами. Дойдох тук с моите събратя патриарх Вартоломей и архиепископ Йероним, просто за да бъдем с вас и да изслушаме вашите истории.  Дойдохме, за да привлечем вниманието на света върху тази тежка хуманитарна криза и да призовем за нейното разрешаване. Като мъже на вярата, желаем да обединим нашите гласове и да говорим открито от ваше име. Надяваме се светът да обърне внимание на тази трагична и наистина отчайваща нужда и да отговори по начин достоен за нашата човечност“.

Папа Франциск припомни, че „Бог създаде човешкия род, за да сформира едно само семейство; когато някой наш брат или сестра страда, всички ние сме засегнати. Всички знаем от опит, колко е лесно за някои хора да пренебрегват страданията на другите и дори да се възползват от тяхната уязвимост. Но знаем също, че от тези кризи може да се открои най-доброто от нас. Видяхте го във вас самите и в гръцкия народ, който щедро отговори на вашите нужди, въпреки своите трудности. Видяхте го в много хора, по-специално млади от цяла Европа и други части на света, които дойдоха за да ви помогнат. Да, много има още да се направи. Но нека благодарим на Бог, че никога не ни изоставя в нашите страдания. Винаги има някой, който може да протегне ръка и да ни помогне.

„Това е посланието, което днес искам да ви оставя: не губете надежда! Най-големият дар, който можем да си дарим взаимно е любовта. Споделяйте този дар едни с други“, насърчи папата, който пожела Бог да благослови всички, по-специално децата, възрастните и страдащите в душата и тялото. Накрая папата призова над всички божествените дарове на силата и мира“.

svt/ rv