Общобългарското дело на Свети Климент Охридски

На 14 април в Българския културен институт в Рим се проведе конференция посветена на 1100 години от смъртта на Св.Климент Охридски и 1130 години основаването на книжовната школа в Преслав и Охрид. Присъства многобройна публика от представители на академичните среди в Рим, на Ватикана и Малтийския орден, интелектуалци, учители от българските училища в Рим, представители на българската диаспора, италиански граждани и др., които проследиха и коментираха с интерес разгледаните от учените важни страни от делото на Охридския чудотворец, както често го нарича с любов и благоговение народната българска памет. Форумът бе организиран от посланика на България при Светия престол, проф. Кирил Топалов, който обяснява стойността и значението на конференцията:

КТ. Както и по-голямата част от предишните, тя бе председателствана от директора на Папския исторически институт проф. Бернар Ардюра, под патронажа и с участието на българския вицепрезидент г-жа Маргарита Попова. След приветствените думи, които посл. Марин Райков и аз отправихме към участниците в конференцията, бяха прочетени доклади от видни български, полски и италиански учени, в които бяха разгледани различни важни аспекти на създаването и функционирането на двете книжовни школи главно с оглед на дейността на техния създател Св. Климент Охридски. В своето въвеждащо слово вицепрезидентът Маргарита Попова направи преглед на създаването и развитието на двете книжовни школи, като изтъкна тяхното значение за изграждането на единна българска култура, опора на българската държавност. Проф. Аксиния Джурова от „Център Ив. Дуйчев” анализира и представи визуално култа към Охридския чудотворец в  средновековното изкуство. Проф. Красимир Станчев от университета „Рома Тре” разгледа образа на Св. Климент според средновековните текстове. Полският учен от Венецианския университет „Ка Фоскари” проф. Александър Наумов се спря на проповедническата дейност на светеца. Проф. Татяна Лекова от Източния неаполитански университет разгледа дейността на Преславската книжовна школа като продължител на Кирилометодиевото дело, а аз говорих за интереса и култа към делото на Св. Климент през Българското възраждане. Разглеждайки различни аспекти на участието на Св. Климент Охридски в създаването на средновековната българска култура, учените допринесоха за изясняването не само на огромния принос на най-близкия и най-активния ученик и съратник на Светите Солунски братя в създаването  на тази култура, но и за успешния път на изграждането на нейното единство в цялата българска държава – в Мизия и Добруджа, в Тракия и Македония. На конференцията присъства многобройна публика от представители на академичните среди в Рим, на Ватикана и Малтийския орден, интелектуалци, учители от българските училища в Рим, представители на българската диаспора, италиански граждани и др., които проследиха и коментираха с интерес разгледаните от учените важни страни от делото на Охридския чудотворец, както често го нарича с любов и благоговение народната българска памет. С високото си научно равнище конференцията не само представи достойно България пред римската общественост, но и припомни, че началото на вековното единство на нашата християнска култура е поставено още със създаването на могъщите български книжовни школи - Преславската и Охридската.

ДГ. Професор Топалов, наскоро приключи посещението на държавния секретар на Ватикана кард. Паролин в София. Ние го отразихме подробно, но каква е Вашата оценка за тази визита?

КТ. Още от началото на мандата си предлагам това посещение и много се радвам, че то най-сетне се случи. След посещението у нас  през 2002 г. на папа Йоан Павел ІІ и няколко години по-късно на кард. Содано България не е имала посещение от толкова високо равнище. Визитата на кард. Паролин беше много важен знак за отличните взаимоотношения между двете държави след възстановяването преди четвърт век на брутално прекъснатите ни дипломатически връзки след идването в България на комунистическия режим. Взаимното уважение и доверие са възстановени, най-високите държавни и духовни институции отправиха покана и към папа Франциск да посети България.

ДГ. Като прибавим към това и обстоятелството, че още в самото начало на Вашия мандат положихте усилия за връщане на възможността за българско богослужение в Рим, както и въобще видната за всички Ваша изключително резултатна дейност като посланик, невиждана досега тук от български посланик във Ватикана, за която неотдавна бяхте удостоен от папата и с високия орден Големия кръст на Пий ІХ, сигурно ще си тръгнете след време с чувство на изпълнен дълг.

КТ. Човек винаги е с чувство на неизпълнен дълг към две неща – към родителите си и към родината си. Ако в първия случай изведнъж се оказва, че е вече късно, то във втория, докато си жив, все още имаш време.