Постсинодален документ на папата: милосърдие и интеграция за всички семейства

Милосърдие и интеграция: това е основното ядро в постсинодалното Апостолическо насърчение „Amoris Laetitia» («Радостта от любовта“), подписано на 19 март от папа Франциск и разпространено днес. Документът съдържа резултатите от двата Синода за семействата, учредени от папа Франциск през 2014 и 2015, чиито заключителни доклади са широко цитирани, заедно с документите и учението на неговите предшественици и многобройните катехистични поучения на самия Франциск. Както и при други папски документи, в „Amoris Laetitia» папата се позовава на приноса на различните Епископски коннференции в света и цитира видни личности като Мартин Лутер Кинг и Ерих Фром.

Апостолическото насърчение е подразделено на девет глави и е посветено на любовта в семейството. Папата подчертава значението и красотата на семейството базирано на неразривната връзка между един мъж и една жена, но същевременно засяга и трудностите на някои хора, като разведените и повторно сключили брак, и насърчава църковните пастири към дълбок размисъл.

1. В светлината на Словото

Позовавайки се на заглавието на първата глава на своето Апостолическо насърчение папата развива своето размишление, изхождайки от Свещеното Писание, позовавайки се по-специално на псалм 128, характерен както за еврейската брачна литургия, така и за християнската. Библията – посочва папа Франциск – „е населена от семейства, от поколения, от истории на любов и семейни кризи“ (AL 8) и изхождайки от този факт, може да се отбележи, че семейството не е един абстрактен идеал, а „изкусна задача“ (AL 16), изразена в нежността, но която се съпостави и с греха още от началото, когато любящата връзка се превърна в господство (AL 19). Ето защо, Словото Божие „не се проявява като последователност от абстрактни текстове, а като спътник и за семействата, които с в криза или преминават през страдания, и им показва целта на тяхното пътуване“.

2. Реалности и предизвикателства за семействата

Папата припомня многобройните предизвикателства за съвременните семейства: от миграционния феномен до идеологическото отричане на пола (джендър идеологията); от културата на временното до мисленето против раждаемостта  и биотехнологиите в сферата на прокреацията; от липсата на работа и дом до порнографията и злоупотребата с малолетни; от вниманието към хората с увреждания до уважението към възрастните; от юридическата деконструкция на семейството до насилието срещу жените. «Без вслушване в действителността не е възможно да се разберат нито изискванията, нито призивите на Светия Дух», отбелязва папата. Също така, че крайният индивидуализъм прави много трудно себедаряването. Затова папа Франциск настоява, че е необходимо да се даде пространство на формирането на съзнанието на верните: «Призвани сме да формираме съзнанието, а не да претендираме да го заменим. Исус предлагаше взискателен идеал, но никога не губеше близостта и състраданието си към слабите хора, като самарянката и прелюбодейката».

3. Призванието на семейството: поглед отправен към Исус

Трета глава е посветена на някои съществени елементи от учението на Църквата за брака и семейството. Тази глава е от особена важност, защото в своите 30 параграфа, илюстрира призванието на семейството според Евангелието, така както е прието от Църквата през времената, преди всичко за неразтрогваемостта и сакраменталността на брака, на предаването на живота и възпитанието на децата. Папата цитира обширно Съборната конституция Gaudium et spes, Енцикликата Humanae vitae на Павел VI и Апостолическото насърчение на Йоан Павел II  Familiaris consortio. Относно неразтрогваемостта на брака, папа Франциск уточнява, че „брака не трябва да бъде разбиран като игра, а Тайнството не е празен ритуал или социална спогодба, а дар за освещаването и спасението на съпрузите“. Голямата стойност на живота – настоява папата – „е неотменимото право на живот на неродените“, подчертавайки, моралното задължение към въздържание по съвест за здравните работници, правото за естествена смърт и категоричното отхвърляне на смъртната присъда“.

4. Любовта в брака

Четвъртата глава засяга любовта в брака, като папата цитира «химна на любовта» на Св.Павел (Кор. 13, 4-7). Психологическото задълбочаване навлиза в емоционалния свят на съпрузите – позитвно и негативно – както и в еротичния аспект на брачната любов. Папата съзнава, че ежедневната любов е враг на идеализма, като изтъква, че «двамата съпрузи не могат да поемат тежестта да възпроизведат по съвършен начин съюза между Христос и неговата Църква», тъй като брака включва един «динамичен процес, който постепенно нараства с прогресивното интегриране на Божиите дарове». Папата прави много дълбоко размишление за «трансформацията на любовта»: «Физическият облик се променя и любовното привличане не отслабва, но се променя – с течение на времето сексуалното желание може да се трансформира  в желание за интимност и съучастничество». «Не можем да си позволим да изпитваме същите чувства за цял живот, но можем да имаме стабилен общ проект, да полагаме усилия да се обичаме и живеем единени, докато смъртта не ни раздели, и живеем винаги в дълбока интимна връзка».

5. Плодотворната любов

В пета глава папа Франциск говори за  плодовитостта и продуктивността на любовта. Папата говори за дълбокото духовно и психологично приемане на новия живот, за очакването по време на бременността, за любовта на майката и бащата. Но също и за по-широкия смисъл на плодовитостта, за осиновяванията, да приемането на приноса на семействата в насърчаването на „културата на срещата“, за семейния живот в широк смисъл, за присъствието на близките, роднините и приятелите.  Аmoris laetitia не взима под внимание „едночленните“ семейства, защото съзнава, че семейството е мрежа от широки взаимоотношения. Самата мистика на Тайнството на брака притежава един дълбок социален характер (AL 186). В лоното на това социално измерение от особена важност според папа Франциск е специфичната роля на взаимоотношенията между младите и възрастните, както и взаимоотношенията между братята и сестрите, които са определени от него като „обучение за израстването във взаимоотношенията с другите“.

6. Някои пастирски перспективи

В шеста глава папата засяга някои пастирски пътища, които ориентират в изграждането на здрави и плодовити семейства според Божия промисъл. Сред тях темата за предбрачната подготовка, придружаването на съпрузите през първите години на брака, нуждата от такава пастирска дейност, която да следва отблизо  семействата, а не от «фабрични курсове за малък елит». Също така придружаването на изоставените, разделените или разведените, както и страданието на децата в конфликтни ситуации. «Разводът е зло и много е обезпокоително нарастването броя на разводите - пише папата. Затова, нашата пастирска задача към семействата  е  да се укрепи любовта и се даде помощ за заздравяване на раните, за да не може тази драма да се разпространява в нашата епоха». Относно хората с хомосексуални тенденции, папата изтъква необходимостта да се зачита достойнството им, без да се прибягва до «несправедлива дискриминация». Същевременно подчертава, че «не съществува база» за асимилация или установяването на аналогии между хомосексуалните бракове и брака според Божия промисъл. Папа Франциск подчертава, че е «недопустимо Църквата да бъде подлагана на натиск по този въпрос».

7. Укрепване възпитанието на децата

Цялата седма глава на папското насърчение за семейството е посветена на възпитанието на децата: тяхното етическо оформяне, стойността на наказанието като стимул, търпеливия реализъм, сексуалното възпитание, предаването на вярата, и като цяло семейния живот като възпитателен контекст. Интересна е практическата мъдрост, която се откроява във всеки параграф и преди всичко вниманието към постепенния преход и с малки стъпки, „които да бъдат разбрани, приети и оценени“. Особено важен от педагогическа гледна точка е параграфа, в който папа Франциск посочва, че родителите „не могат да имат контрол над всички ситуации в които тяхното дете може да се намери. Ако един родител е обсебен от това да знае къде е детето му и да контролира всичките му движения, се опитва само да доминира неговото пространство. По този начин, той не го възпитава, не го укрепва, не го подготвя да справи с предизвикателствата. Това, което е важно е да създаде у детето  – с много любов – процеси на съзряване на неговата свобода, на подготовка, на цялостно израстване, на изграждане на истинска автономия“ (AL 260). Що се отнася до сексуалното възпитание, папата предупреждава да се внимава с израза „безопасен секс“, защото – подчертава – „предава негативна  нагласа към естествената прокреативна цел на сексуалността, сякаш евентуалното дете е враг от който трябва да се пазим. По този начин се насърчава нарцисистката агресивност, вместо приемането“ (AL 283).

8. Придружаване, дълбока преценка и интегриране на слабостта»

Осма глава е призив към милосърдие и пастирски размисъл относно ситуации, които не отговарят изцяло на предложеното от Господ. Папата използва три много важни думи: «придружаване», «дълбока преценка» и «интегриране», които са фундаментални за посрещането на комплексни или нередовни ситуации. Относно семействата в трудна ситуация, папата  изтъква, че «не може да се очаква Апостолическото насърчение да бъде възприемано като нова канонична норма, приложима при всички случаи». Затова църковните пастири трябва да насърчават сакраменталния християнски брак, като изключителен съюз, свободен и верен между един мъж и една жена. Същевременно трябва да приемат, придружават и интегрират с милосърдие трудните ситуации. «Пътят на Църквата е винаги пътят на Исус: милосърдие и интегриране»; онзи път, по който тя не осъжда, но излива Божието милосърдие «на всички хора, които го желаят с искрено сърце», защото по логиката на Евангелието «никой не може да бъде осъден вечно».

Не обща каноническа норма, а отговорна преценка за всеки отделен случай

Апостолическото насърчение препоръчва да се интегрират всички, дори и разведените, встъпили повторно в брак, които могат да участват в живот на общността чрез социални ангажименти или молитвени срещи. Папата насочва вниманието над настоящите литургични и пастирски изключвания, които могат да бъдат преодолени с „подходяща прозорливост“, за да могат повторно сключилите брак разведени да не се чувстват като „отлъчени“. „Не съществуват прости рецепти – подчертава папата – Може единствено да се насърчи едно отговорно разграничаване на отделните случаи, защото нивото на отговорност не е еднакво за всички“.

Евхаристията не е премия за съвършените, а храна за слабите

Папата се спира и на спазването на църковните тайнства за разведените и повторно сключили брак. «Пастирската преценка може да признае, че в една особена ситуация «липсва тежка вина», следователно «не е необходимо последствията от една канонична норма  да бъдат винаги едни и същи при всички случаи». Папа Франциск отбелязва също, че «в някои случаи помощта на Църквата в трудни ситуации може да бъде като помощ в църковните тайнства», защото «изповедалнята не трябва да бъде изтезателна зала», а Евхаристията «не е премия за съвършените, а храна за слабите».

Моралните закони не са камъни

Папа Франциск подчертава, че е „изключително важно гарантирането на условия за смирение, резервираност, любов към Църквата“, за да се избегнат „погрешни послания“, така сякаш Църквата проповядва един „двоен морал“ или тайнствата са привилегия, която може да се получи в „замяна на услуги“. Вярно е, че не може да се вземе предвид действието на един човек само на базата на закона, но е вярно също, че моралните закони не могат да бъдат „камъни“, които да се хвърлят срещу вярващите. Въпреки това, Църквата не трябва по никакъв начин да се отрича да предлага цялостния идеал на брака. Ето защо, без да се омаловажава евангелския идеал, трябва да се приеме „логиката на състраданието към уязвимите хора“, според „примата на милосърдната любов“, която не поставя условия на Божието милосърдие, а разбира, прощава, придружава и интегрира.

9. Съпружеска и семейна духовност

Последната глава на Amoris laetita е посветена съпружеската и семейна духовност „изградена от хиляди реални и конкретни жестове“ (AL 315). Красноречиво се посочва, че „онези, които имат дълбоки духовни желания не трябва да чувстват, че семейството ги отдалечава от израстването в живота на Духа, а че е път, който Господ използва за да ги отведе до върховете на мистичното единение“ (AL 316). Всичко, „моментите на радост, почивка или празник, но също и сексуалността, се преживяват като участие в пълния живот на Христовото възкресение“ (AL 317). Папата говори и за молитвата в светлината на Пасхата, за духовността на ексклузивната и свободна любов в предизвикателството и в стремежа да се остарее заедно, отразявайки предаността на Бог (AL 319). И накрая „духовността на грижата към другия, утехата и стимула“. „Целият семеен живот е едно милосърдно „пасище“.Всеки с грижа, рисува и пише в живота на другия“, пише папата (AL 322), който отбелязва, че е „дълбок духовен опит да се съзерцава всеки близък човек с очите на Бог и да се разпознае в него Христос“ (AL 323).

В заключителния параграф папа Франциск посочва: „Нито едно семейство е една съвършена, а изисква едно постепенно развитие на своите способности да обича. Всички сме призвани да поддържаме жив стремежа към нещо, което преминава отвъд нас самите и нашите ограничения, и всяко семейство трябва да живее в този постоянен стремеж“. Затова семейства – призовава папа Франциск – „нека вървим напред, нека продължаваме да вървим напред. Нека не губим надеждата заради нашите ограничения, но нито да се отказваме да търсим пълнотата на любовта и общението, което ни бе обещано“ (АL 325).

dg/ svt/ rv