Папа Франциск: Божието милосърдие не изключва никого

„Колко пъти обвиняваме другите, че са грешници: а ти? Всеки един от нас трябва да се запита: да този е грешник, а аз?“. Така папа Франциск започна своята катехистична беседа на генералната аудиенция, продължавайки цикъла от беседи посветени на милосърдието, като днес започна серия от размишления посветени на „Евангелието на милосърдието“. Всички – подчерта папата – „сме грешници, но всички сме простени, защото всеки грях бе занесен от Сина Божий на кръста“.

След като посвети серия от беседи на милосърдието на Бог в Стария Завет, „от днес – каза папа Франциск  - ще размишляваме над това как Исус сам изпълни докрай милосърдието. Исус е милосърдието на Бог станало плът. Едно милосърдие, което Той изрази, осъществи и предаде винаги във всеки момент от своя земен живот. Срещайки се с народа, възвестявайки Евангелието, изцелявайки болните, доближвайки се до последните, прощавайки грешниците, Исус прави видима една любов отворена за всички, без изключение. Евангелието е наистина „Евангелие на милосърдието“, защото Исус е Милосърдието“.

„Четирите Евангелия – продължи папата – посочват, че Исус преди да започне своето служение, иска да получи кръщението от Йоан Кръстител. Това събитие дава решаваща насока на цялата мисия на Христос. Той, не се представи на света във великолепието и блясъка на храма: можеше да го направи! Но, след тридесет години скрит живот в Назарет, Исус се отправя към реката Йордан, заедно с множество хора от неговия народ и застана заедно с грешниците, чакайки да дойде неговия ред. Не се посрами: беше там с всички, с грешниците, за да бъде кръстен. Ето защо, още от самото начало на своето служение Той се показа ката Месията, който приема човешкото състояние, подтикнат от солидарността и състраданието. Както самия Той потвърждава в синагогата на Назерет, идентифицирайки се с пророчеството на Исайя: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година" (Лк. 4,18-19). Всичко, което Исус извърши след кръщението бе осъществяването на изначалната програма: да отведе всички към любовта на Бог, който спасява. Исус не донесе омразата, не донесе враждата, а ни донесе любовта! Една голяма любов, едно сърце, отворено за всички нас! Една любов, която спасява!“.

Исус – продължи папа Франициск – „застана до последните, предавайки им милосърдието на Бог, което е прошка, радост и нов живот. Синът, изпратен от Отца, Исус, е наистина началото на времето на милосърдието за цялото човечество! Всички, които бяха там, на брега на река Йордан, не разбраха веднага величината на жеста на Исус. Сам Йоан Кръстител се изумява от неговото решение  (Мт. 3,14). Но небесния Отец не! Той направи да се чуе неговия глас свише: „Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение“ (Mк. 1,11). По този начин Отца потвърждава пътя започнат от Сина като Месия, докато слиза над Него Светия Дух, под вида на гълъб. По този начин сърцето на Исус тупти – ако можем да кажем – в унисон със сърцето на Отца и Духа, показвайки на всички човеци, че спасението е плод на милосърдието на Бог“.

Светият отец отбеляза, че можем да съзерцаваме още по-ясно великата тайна на тази любов, насочвайки погледа си към разпнатия Исус. „Умирайки невинен за нас грешнииците, Той моли Отца: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк. 23,34). Именно на кръста Исус представя на милосърдието на Отца греха на света. Там, на кръста, Той представя. И с него всички наши грехове са заличени. Нищо и никой не е изключен от тази жертвена молитва на Исус. Това означава, че не трябва да се страхуваме да се признаем и изповядаме като грешници“.

Импровизирайки папа Франциск добави: „Колко пъти казваме: „Онзи там е грешник, направил е това и това…“. Ние съдим другите. А ти? Всеки от нас трябва да се запита: „Да, онзи там е грешник, а аз?“. Всички сме грешници, но всички сме простени: всички имаме възможността да получим тази прошка, която е милосърдието на Бог. Ето защо, не трябва да се страхуваме да се признаем грешници, да се изповядаме грешници, защото – продължи всеки грях е отнесен на кръста от Сина Божи. Когато ние го изповядваме покаяни, поверявайки се на Него, сме убедени, че сме простени. Тайнството на Помирението актуализира за всеки един от нас силата на прошката, която извира от Кръста и обновява в нашия живот благодатта на милосърдието, което Исус ни придоби! Не трябва да се страхуваме от нашите нищети. Всеки един от нас притежава своите, но силата на любовта на Разпнатия не познава препятствия и не се изчерпва никога. Това милосърдие заличава нашите нищети.

Папа Франциск завърши като призова „през тази Юбилейна година да изпросим от Бог благодатта да изпитаме силата на Евангелието: Евангелие на милосърдието, което преобразява, която въвежда в сърцето на Бог, което ни прави способни да прощаваме и да гледаме света с повече доброта. Ако приемем Евангелието на Разпнатия и Възкръснал Христос, целия наш живот ще бъде оформен от силата на неговата обновяваща любов“.

В края на аудиенцията при поздравите към присъстващите вярващи и поклонници, папа Франциск отправи апел за днешния трети „Световен ден на спорта за мира и развитието“, обявен от Обединените нации. „Спортът – каза той – е универсален език, който сближава народите и може да допринесе за срещата между хората и преодоляването на конфликтите. Затова, насърчавам да се живее спортното измерение като тренировъчна зала на добродетели за цялостното израстване на индивидите и общностите“.

svt/ rv