2016-03-29 00:00:00

През март папата се моли за семействата в нужда и преследваните християни


Общи молитвени намерения 

"За да могат семействата в нужда да получат необходимата подкрепа и децата да растат в здрава и спокойна среда". За това се моли папа Франциск в общото молитвено намерение за месец март. В него той подчертава изключителната важност на брака, като съюз между мъжа и жената, и семейството като стълб и опора на обществото и необходимостта да се полагат специални грижи за тяхното благоденствие, защото кризата в семейството води до човешка екологична криза. Културата на временното е причина за упадъка на брака, което е тясно свързано с духовната и материална разруха в обществото от която страдат най-уязвимите. Именно на тази култура на временното трябва да се противопоставим днес, особено младите хора в чиито ръце е бъдещето на обществото.

*****

"Бракът и семейството днес са в криза. Живеем в културата на временното в която все повече и повече хора отхвърлят брака като обществен ангажимент,. Тази революция на обичаи и нрави често размахва „знамето на свободата“, но тя, в действителност, донесе духовна и материална разруха на безброй човешки същества, особено на най-бедните и най-уязвимите. Все по-очевидно е, че упадъкът на културата на брака е свързан с увеличаването на бедността и множество други социални проблеми, които засягат по особен начин жените, децата и възрастните хора. Именно те са най-потърпевши в тази криза.

Кризата на семейството доведе до човешка екологична криза, защото социалната среда, подобно на природната, се нуждае от защита. Въпреки, че човечеството разбира необходимостта да обърне внимание на условията, които заплашват естествената ни среда, ние сме твърде бавни - в нашата култура, дори и в нашата католическа култура - да признаем, че и нашата социална среда е в риск. Следователно е много важно, да се насърчи нова човешка екология и да и помогнем да се развива.

Необходимо е да се поддържат основните стълбове, които управляват една нация: нейните нематериални активи. Семейството е в основата на съвместното съществуване и е гаранция срещу социалното раздробяване. Децата имат право да растат в семейство с баща и майка, осигуряващо подходяща среда за растежа и емоционалното им развитие. Ето защо, в Апостолическото насърчение Evangelii Gaudium, аз подчертах „незаменимия“ принос на брака за обществото, принос, който "надхвърля чувствата и моментните нужди на двойката" (п. 66). Затова съм особено благодарен за акцента, който вашият колоквиум поставя върху благата, който бракът осигурява на децата, съпрузите и обществото.

През тези дни, като размишлявате върху взаимното допълване между мъжа и жената, аз ви призовавам да подчертаете още една истина за брака: а именно че постоянният ангажимент за солидарност, вярност и ползотворна любов отговаря на най-дълбоките копнежи на човешкото сърце. Нека помислим, особено за младите хора, които представляват бъдещето ни: важно е, те да не позволяват на вредния манталитет на временното да ги засегне, а по-скоро, да бъдат революционери, да имат смелостта да търсят силна и дълготрайна любов, с други думи, да вървят срещу течението: това трябва да е нашата цел. Бих искал да добавя още нещо: ние не бива да се оставим да попаднем в капана на ограниченията, налагани от идеологически концепции. Семейството е антропологичен факт и по тази причина социален и културен факт, и т.н. Ние не можем да го квалифицираме с идеологически концепции, които са значими в един момент от историята, а в следващия замират. Днес не може да говорим за консервативното семейство или прогресивното семейство: семейството е семейство! Не допускайте да бъдете квалифицирани според тази, или други идеологически концепции. Семейството има своя собствена сила.

Нека този колоквиум да бъде източник на вдъхновение за всички, които се стремят да утвърдят и укрепят съюза между мъжа и жената в брака като изключително, естествено, основно и красиво благо за хората, семействата, общностите и обществата".

(Папа Франциск, Обръщение към участниците в Международния колоквиум за взаимодопълнимостта между мъжа и жената, по инициатива на Конгрегацията за доктрината на вярата, 17 ноември 2014 г.)

Мисионерски молитвени намерения

"За да могат дискриминираните и преследвани заради вярата християни да останат силни и верни на Евангелието, благодарение на непрекъснатата молитва на Църквата". Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Папата за месец март. В него Светият Отец подчертава, че християните днес са жертва на същите преследвания както в първите дни на Църквата. Както тогава, така и днес, през цялата история на спасението, мъчениците за вярата, пророците на Господ, срещат неразбиране както от своите така и от света. За щастие, Църквата, която знае как да се покае, знае как да признае грешките си и да почете своите пророци. Подобно на Исус, техният път ще завърши с възкресението, но преди това ще премине през кръста.

******

Днес повече християни са мъченици и преследвани, отколкото в ранните дни на Църквата. В някои страни на тях дори им е забранено да се молят заедно. Тази драматична реалност папа Франциск постави в центъра на сутрешното си размишление на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана на 4 април 2014.

Откъсът от книгата Премъдрост Соломонова (Пр Сол 2:1, 12-22) от литургията за този ден, разкрива „сърцата на нечестивите, които са се разграничили от Бог и се наричат експерти, в този случай, експерти по религия“. В него също се разкрива „отношението им към пророците“, а именно, че са готови дори да ги преследват. Те са наясно, че става въпрос за праведници, пояснява папата и Писанието разобличава тяхното мислене: „Да нагласим примка за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни“.

Примките, посочва Папата, са именно „разпространяването на клюки и клевети помежду им“. По този начин, те хулят и „подготвят сценария, за да унищожат праведния човек“. В действителност, те не могат да приемат, че този праведен човек, като казва Стария завет, „се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание“.

Това са думи, обрисуващи профила на пророците, преследвани „през цялата история на спасението“. Самият Исус, припомня папата, „заявява това пред фарисеите“, както посочва „глава 23 от Евангелието според Матей, която е добре да си припомним“. Исус е категоричен, „бащите ви - казва Той - избиха пророците, но вие, за да облекчите чувството си за вина, за да се освободите от него, им издигате великолепни гробници!“.

Изправени сме пред „историческо лицемерие“, казва Светият Отец. Факт е, че „през цялата история на спасението, във времената на Израел, както и в Църквата, пророците са преследвани“. В действителност, пророка е човек, „който казва: тръгнали сте по грешен път, върнете се към пътя на Бог! Това е посланието на пророка“. Послание, което „не е угодно на властимащите, поели по грешен път“.

Исус също бе преследван. Те искаха да го убият, както разкрива Евангелието според Йоан от литургията за деня (Йоан 7: 1- 2,10, 25-30). И той със сигурност „знаеше какъв ще бъде краят му“. Преследването започва веднага, след като, „започва да проповядва и връщайки се в града си отива в синагогата“. Тогава, „след голямото възхищение, което предизвиква, те започват“ да недоволстват; както разкрива Евангелието: „но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е“. И всички се питат: „С каква власт идва да ни учи? Къде се е учил?“.

С една дума, отношението е винаги същото: „отхвърлят Господ, отхвърлят пророка, за да му отнемат властта“. Същото е, когато казват: „този човек върши чудеса в съботата, но в събота не се работи, затова той е грешник! Този се храни с грешниците и затова не е Божи човек!“. По този начин те „отхвърлят Исус“, защото той „изостави затворената като в кутия религиозна среда и поведе и други да я изоставят“. А „пророкът се бори срещу затварянето на Свeтия Дух в кутия“. Именно за това „той винаги е преследван“. Пророците „винаги са преследвани, изключвани, отхвърляни: те нямат място“. И това е една реалност, която „не свършва със смъртта и възкресението на Исус, но продължава дори в рамките на Църквата“.

Наистина, дори в Църквата има от „тези, които са преследвани отвън и от вътре“. Светците са „били преследвани“. В действителност, отбелязва епископът на Рим, „когато четем за живота на светците“, често сме изправени пред „недоразумения и преследвания“, защото, като пророци, те казват неща, които са „твърде тежки“.

В този смисъл „много мислители в Църквата също са били преследвани“. „Сещам се в този момент, посочва папа Франциск, за един човек с добра воля, истински пророк, който в книгите си упрекна Църквата за отклоняването и от пътя на Господ. Той веднага бе призован, книгите му бяха сложени в индекса, загуби платформата си, и така приключи животът му и това не бе толкова отдавна. Мина време и днес той е блажен. Но как, би възразил някой, как може той да е еретик вчера и блажен днес? Да, вчера, властимащите искаха да го заглушат, защото не им харесваше това, което имаше да каже. Днес, Църквата, която, благодарение на Бог, знае как да се покае, казва: не, този човек е добър! Дори повече, той е на път към светостта: той е блажен“.

Историята е свидетел, че всички, които Светият Дух избира да кажат истината на Божия народ, са гонени. Папата припомня последното от Блаженствата на Исус: Блажени сте вие, когато ви гонят заради Мене. „Исус е наистина моделът и иконата: Господ страда много и бе преследван; и по този начин, той пое изцяло върху Себе Си преследванията на Своя народ“.

Но „християните дори и днес са преследвани“, посочва папата. До такава степен, че „смея да кажа – изтъква той - че мъчениците днес са много повече, отколкото в онези ранни дни“. И те са преследвани, защото в този свят, сред това безгрижно общество, което не желае никакви проблеми, те казват истината и провъзгласяват Исус Христос. Истината е, че днес преследванията въобще не са по-малко“.

И днес, на различни места, „притежанието на Евангелие или преподаването на катехизис се наказва със смърт или затвор“, подчертава папата. След това той сподели: „католик от една от тези страни ми каза, че те не могат да се молят заедно – защото им е забранено! Те могат да се молят единствено сами и в нелегалност. „Когато искат да отслужат Евхаристията, те организират празненство, преструват се че празнуват рожден ден и така отслужват Евхаристията преди празненството. И, ако видят че полицията идва, което се случва, те веднага скриват всичко и продължават с рождения ден, криейки се зад поздрави и добри пожелания. Когато полицията си тръгне те довършват Евхаристията. И това трябва да правят, защото им е забранено да се молят заедно“.

Папа Франциск отбелязва, "тази история на преследванията, на липсата на разбиране" продължава "от времето на пророците до днес". Това впрочем е "пътят на Господ и пътят на тези, които следват Господа". Това е път, който "винаги завършва като този на Господ, с възкресение, но минава през Кръста". Ето защо папата съветва "никога да не се страхуваме от преследвания, от липсата на разбиране", дори ако заради тях " загубим много неща".

Християните, "винаги ще са жертва на преследвания и недоразумения". Но те имат увереността, че "Исус е Господ, и това е предизвикателството и кръста на нашата вяра". Така Светият Отец насърчава, "когато това се случи, в нашата общност или в сърцето ни, нека погледнем към Господ и да размислим над "този откъс от книгата на Премъдрост Соломонова, в който се говори за това как нечестивите възпрепятстват праведните. В заключение Папата отправя молитва към Господ за "благодатта, да продължи по пътя си, дори с кръста на преследването".

(Папа Франциск, Литургия в „Санта Марта“ 4 Април 2014)

превод Бистра Пищийска

 








All the contents on this site are copyrighted ©.