Кръстният път на Колизея за „разпнатите в историята“

„Бог е милосърдие“ е заглавието, избрано от  кард. Гуалтиеро Басети, архиепископ на Перуджа, за размишленията за Кръстния път на Римския Колизей на Велики петък с папа Франциск. Тазгодишните размишления са посветени на многобройните „деца роби“, на онези, които пристигат в Европа по море, на „малките, осквернени в душата“, но също и на  „милионите бежанци, изселници и бездомни, които бягат отчаяно от ужаса на войните, преследванията и диктатурите“; на онези, които „мислят, че нямат вече достойнство, защото са загубили работата си“, на страдащите заради разбитото им семейство, на християните, измъчвани в името на Евангелието“.

Те са „разпнатите в историята“, техният вик е „викът на Христос на Кръста“,  „благословеният прах от сълзите на многобройните отхвърлени братя“ е същият „прах, напоен с кръвта на Господ“, отбелязва архиепископът на Перуджа. Но пред човешките страхове и болка, пред преследванията и гоненията – отбелязва кард. Басети – „милосърдието е проводник на благодатта, която Бог дарява на всички мъже и жени днес. Мъже и жени, които твърде често са объркани и изгубени, материалисти и идолопоклонници, бедни и сами“.

В текстовете на четиринадесетте спирки по Кръстния път на Христос, кардиналът цитира свети Йоан Павел II, Бенедикт XVI и папа Бергольо, но също и двама мъченици от миналия век: отец Максимилиан Колбе и Едит Щайн, когато в дванадесетата спирка (Исус умира на Кръста) припомня, че „човек убива Бог“ и „днес все още тялото на Христос е разпнато в много региони по света“.

„Съществуват многобройни ситуации на страдание, които изглежда отричат любовта на Бог. Къде е Бог в концентрационните лагери? Къде е Бог в мините и фабриките, където работят като раби децата? Къде е Бог в огромните лодки, които прекосяват Средиземно море?“.

И въпреки това – продължава кард. Басети – „Христос е там. Отхвърлен сред отхвърлените. Последен с последните. Корабокрушенец сред корабокрушенците“ . Ето защо, петата спирка, разказваща за Симон Киринееца, който помага на Исус да носи Кръста, е повод да се говори за „изпитанията, хлопащи на нашата врата“. Като болест, която „може да провали плановете ни в живота“, или като „дете с увреждания, което може да разстрои мечтите на едно толкова желано майчинство“. Но в помощ ни се притичва примера на Киринееца, който – посочва архиепископът – е „лика на Божието милосърдие, присъстващо в историята на човешките същества“.

От Вероника – в центъра на шестата спирка – ни идва призива да не обръщаме погледа си на другата страна: с мигрантите, които бягат от държави, засегнати от войната и в които виждаме „лика Господен“, казва кардиналът. Но сред темите, скъпи на архиепископа на Перуджа, са и тези за семейството, икономическата криза, младежите. В четвъртата спирка (Исус среща Майка си), семейството е определено като „туптящото сърце на обществото, незаменима основа на човешките отношения, вечна любов, която ще спаси света“. А в деветата спирка се отправя молитва за „провалилите се бракове и семейните трагедии“.

На два пъти – отново в деветата спирка – кардиналът споменава „загубата на работата“ и изразява съжалението за младежите, които са „принудени да живеят един несигурен живот и са загубили надеждата за бъдещето“.

Епизодът, в който Исус е съблечен от своите дрехи (десета спирка) се превръща в повод да се разобличат „раните“ от злоупотребите с децата и онези, „които не зачитат слабостта и сакралността на тялото, което остарява и умира“. Обръщайки поглед към църковната общност, кард. Басети подчертава, че „християнинът не търси аплодисментите на света или общественото съгласие; не ласкае и не изрича лъжи, за да придобие власт“, се чете във втората спирка на Кръстния път, разказваща за натоварването на Христос с Кръста“.

В молитвата на седмата спирка, когато Исус пада за втори път под тежестта на кръста, кардиналът призовава Църквата да „осъзнае страданието“ и да бъде „даден на свещенослужителите на Помирението дарът на сълзите за техните грехове“, защото не може „да се призовава над тях и над другите“ милосърдието на Бог, ако преди това „не сме били способни да плачем над собствените грехове“. И не само това. Жестовете на Йосиф от Ариматеа, главно действащо лице в тринадесетата спирка (Исус е прикован на кръста), са като предупреждение, за да се потвърди, че „вярата е приемане, дар и любов. С една дума – уточнява кардиналът – вярата е милосърдие“. Ето защо в девета спирка (Исус среща ерусалимските жени) се казва, че „не съществува обръщане без милосърдие. Милосърдието е начина да бъдем Църква“.

Накрая архиепископът подчертава, че Господ е погребан „с простота и умереност“, което е в рязък контраст с „показността, тривиалността и величието на погребенията на властимащите в този свят“. Затваря се гробът Христов, но Бог „е в действие, за да породи една нова благодат у човека, когото обича“. Оттук и призива, съдържащ се в четиринадесетата спирка (Исус е положен в гроба): „Влез в нашите сърца: съживи искрицата на твоята любов в сърцето на всеки човек, в утробата на всяко семейство, по пътя на твоя народ“.

svt/ rv