2016-03-17 12:38:00

Папа Франциск: християнската надежда никога не разочарова


Християнската надежда е силна добродетел, която ни подкрепя и ни помага да не потънем в многобройните трудности на живота. Това посочи папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана. Папата подчерта, че надеждата в Господ никога не разочарова, защото е извор на радост и мир за нашето сърце.

Папа Франциск се позова на евангелския откъс от литургията, в който Исус говорейки пред законниците, подчертава че “Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва“ (Йоан 8, 51-59). „Днешното евангелие – каза той – подчертава значението на надеждата в живота на християнина. По своя път на надеждата, Авраам имаше седем изкушения, но повярва и послуша Господ и така тръгна на път към обещаната земя“.

Светият отец отбеляза, че съществува един своеобразен „лъч надежда“, който свързва цялата история на спасението, а този лъч е „извор на радост“:

„Днес , Църквата ни говори за радостта на надеждата. В първата литургична молитва поискахме благодатта от Бог да съхраняваме надеждата на Църквата, за да не се „провали“. А Свети Павел, говорейки за нашия отец Авраам, ни казва: „Повярва срещу всяка надежда“. Когато липсва човешката надежда, съществува онази добродетел, смирена, обикновена, която ти помага да вървиш напред. Добродетел, която ти дава радост, понякога огромна радост, понякога само мир, но и сигурността, че тази надежда никога не разочарова. Надеждата не разочарова“.

Тази „радост на Авраам“, тази надежда – продължи папата – „расте в историята. Понякога тя се крие, не се вижда; понякога се показва открито“. За пример папата цитира бременната Елизабета, която се изпълва с радост от визитата на своята роднина Мария. „Това е радостта от присъствието на Бог, който върви със своя народ. А когато има радост, има и мир. Това е добродетелта на  надеждата: от радостта към мира“. Тази надежда – продължи папата – „никога не разочарова, дори и в моментите на робство, когато Божия народ е в чужда земя“.

Този „лъч на надежда“, започна с Авраам, с Бог, който говори на Авраам, и завършва с Исус. Папа Франциск се спря на характеристиките на тази надежда. „Ако е може да се каже, че притежаваш вяра и любов, по-трудно е да се отговори за надеждата“:

„Когато попиташ някого: „Ти имаш ли надежда? Имаш ли радостта на надеждата?, може да ти отговорят: „Отче, не разбирам, обясни ми“. Надеждата, онази скромна добродетел, онази добродетел, която тече под водата на живота, но която ни подкрепя, за да не се удавим в многобройните трудности, за да не изгубим онова желание да търсим Бог, да търсим онзи прекрасен лик, който всички ще видим един ден: надеждата“.

Папа Франциск отбеляза, че „ще бъде добре да се замислим над това: Бог, който призова Авраам и го накара да излезе от своята земя и да отиде без да знае къде, е същия Бог, който е прикован на Кръста, за да изпълни направеното обещание“:

 „Той е същия Бог, който в пълнотата на времената прави това обещание да стане за нас реалност. Онова, което обединява онзи първи момент с последния момент е лъча на надеждата; онова, което обединява моя християнски живот с нашия християнски живот, един момент с друг, за да вървим винаги напред – грешници, но винаги напред – е надеждата; онова, което ни дава мир в трудните моменти, в най-мрачните моменти от живота е надеждата. Надеждата не разочарова, тя е винаги там: мълчалива, смирена, но силна“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.