Папата: дори в "долините на мрака" Господ е с нас

Пред болестта на едно дете, убитите в Йемен монахини от Конгрегацията на Майка Тереза, мигрантите оставени на студа и пред многобройните съвременни "долини на мрака",  дори и да не ги разбираме, трябва да се поверим в ръцете на Бог, който никога не изоставя своя народ. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Папата се позова на първото литургично четиво от книгата на пророк Даниил, разказващ за Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива, чиито родители бяха праведни и бяха я научили на закона Мойсеев, която „предпочита да умре, отколкото да бъде омърсена от похотливите желания на двама старейшини“ (Дан. 13). Ето защо – каза папа Франциск – „дори когато преминаваме през една плачевна долина, не трябва да се страхуваме от злото. Господ винаги върви с нас, обича ни и не ни изоставя“:

„Когато днес погледнем към многото долини на смъртната сянка, нещастията, многобройните хора умиращи от глада, войната, многобройните деца инвалиди, деца с редки болести се питаме: „къде е Господ? Къде си Господи? Вървиш ли до мен? Това бе чувството на Сусана. Това са и нашите чувства пред четирите монахини, убити жестоко от омраза; пред вратите затворени за мигрантите, оставени в студа навън. Господи, къде си?“.

Как мога да се поверя на Господ, щом виждам всички тези неща?, запита папата. „На този въпрос има само един отговор“:

„Защо страда едно дете? Незнам, това за мен е тайна. Само едно нещо в този случай ми дава малко светлина – не на разума, а в душата – Исус в Гетсиманската градина, който казва: Отче, премахни от мен тази чаша. Но нека бъде Твоята воля“. Исус се поверява на волята на Отца. Исус знае, че със смъртта или с болката не свършва всичко. Последните Му думи на кръста са: Отче, поверявам се в ръцете Ти!“. Да се повериш на Бог, който върви с мен, който върви със своя народ, със своята Църква е акт на вярата. Аз се поверявам. Не знам защо това се случва, но се поверявам“.

Това е и поучението на Исус: на онзи който се поверява на Господ, който е Пастир, нищо не му липсва. Дори и да върви по долината на смъртната сянка, „знае, че злото е само моментно, не е окончателно, защото „Господ е с мен.  Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват“  (Пс. 22). Това – подчерта папата – „е благодат която трябва да изпросим: Господи, научи ме да се поверявам в ръцете Ти, под Твоето ръководство дори и в лошите моменти, моментите на мрак и смърт“:

 „Ще ни е от полза днес да се замислим за нашия живот, за нашите проблеми и да изпросим благодатта да се поверим в ръцете на Бог. Помислете си само колко много хора има, които умират без да получат и една последна милувка. Преди три дни, тук близо, почина един бездомник: умря от студ, в центъра на Рим, в град пълен с възможности, за да помага. Защо, Господи? Умря без дори последна милувка. Поверявам се на Теб, Господи, защото Ти не разочароваш“.

 „Господи, не Те разбирам, но и без да разбирам се поверявам в ръцете Ти. Това е една хубава молитва“, завърши папа Франциск.

svt/ rv