2016-03-10 13:53:00

Духовни упражнения в Арича: милосърдието докосва раните на страдащия


Църквата и християните трябва да бъдат състрадателни към раните на света, както добрия самарянин, защото грижата към страдащите подобрява социалните отношения и ограничава културата на излишното. Това е акцента от осмото размишление на отец Ермес Ронки, представено на папа Франциск и членовете на Римската курия в петия ден на духовните упражнения.

Размишлението на отец Ермес започва от въпроса зададен от Ангела към ридаещата Мария Магдалина в утрото на Възкресението Христово: „Жено, който търсиш? Защо плачеш?“. Тази сцена – посочи проповедникът – „описва поведението на Бог към човешкото страдание“.

„Исус е възкръснал, Той е Бог на живота, който се интересува от сълзите на Мария Магдалина“, отбеляза отец Ронки.

„В петък, в последния час, на Кръста Исус бе обезпокоен за болката и терзанието на разпнатия до Него разбойник. Сега, в първия час на Пасхата е обезпокоен за болката и любовта на Мария. Това е стилът на Исус, човек на срещата. Той никога не търси греха на човек, а се спира винаги на страданието и нуждата“.

Но как можем да видим, разберем, докоснем и да бъдем докоснати от сълзите на другите?, запита риторично проповедникът:

„Като се научим да подражаваме на погледа и жестовете на Исус, които са тези на добрия самарянин: вижда, спира се, докосва. Това са три глагола, които никога не трябва да забравяме. Вижда: добрият самаряни видя и се смили. Видя раните на този човек и се почувства самия той наранен. Гладът винаги има своето защо, мигрантите имат зад гърба си хиляди защо.. Присъщо е на Христовите ученици да се питат за причините, да бъдат там където има страдание и заедно да търсят корените на злото, за да ги изкоренят“.

В много евангелски сцени, Исус вижда човешката болка и се смилява. Този глагол – посочи отец Ронки – на гръцки означава „да ти се свие стомаха“. Ето защо, истинското състрадание не е абстрактна и благородна мисъл, а физическо състояние. Именно това подтиква добрия самарянин „да се спре и да не премине отвъд“, както правят свещеника и левита, защото – отбеляза проповедникът – „отвъд няма нищо, няма Го дори и Бог“:

„Истинската разлика не е между християни, мюсюлмани или евреи. Истинската разлика не е между онзи, който вярва или който казва, че не вярва. Истинската разлика е между, онзи който се спира и онзи който не се спира пред раните, между, който се спира и който продължава напред.. Ако дори и за един час съм споделил страданието на някой, аз го познавам повече и съм по-мъдър от онзи, който е прочел много книги“.

Третият глагол на самарянина е „докосвам“. „Всеки път, когато Исус се смилява, докосва: докосва, недосегаемото, прокаженият, първият от „човешките излишъци“. Докосва синът на вдовицата от Наин и „нарушава законът, прави това, което не е разрешено: докосва едно мъртво момче, повдига го и го връща на майка му“:

„Безсърдечният поглед, поражда мрак и има опасност да превърне невидимите във виновни, да превърне жертвите – бежанци, мигранти, бедни – във виновни и в причина за проблемите. Ако изтрия някоя сълза аз знам, че с това няма да променя света, няма да променя престъпните структури, но предадох идеята, че глада не е непобедим, че сълзите на другите имат право над всеки един от нас и над мен, че аз не оставям на съдбата, онзи който е в нужна, че ти не си отхвърлен, че споделянето е най-съществената форма на човек. Защото милосърдието е всичко онова, което е съществено за живота на човек. Милосърдието е въпрос на ръце и утроба. Бог прощава именно по този начин: не чрез документ, а с ръце, чрез докосване и милувка“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.