Отец Виктор Хаджиев участник в международен правен симпозиум във Ватикана

На 7 март в зала "Риария" във ватиканския "Палацо дела Канчелерия" започна международният правен симпозиум, посветен на реформите в съдебните процеси в Църквата. Промените бяха обнародвани чрез писмо под формата на Motu Proprio "Mitis Iusex Dominus Iesus" на папа Франциск и влязоха в сила от 8 декември миналата година. Симпозиумът е организиран от Апостолическия Съд на Римската Рота, който е върховният апелативен съд на Католическата църква. Обсъждат се темите за административните процеси за разтрогване на брачния съюз при неконсумираните бракове, спорните дела за обявяване на невалидността на тайнството Ръкоположение и спорни моменти в реформата за брачните дела.

Участват представители от Църквите на петте контитента, а симпозиумът ще приключи в събота, когато всички участници ще бъдат приети от папата във Ватикана. От името на Епископската Конференция в България, в симпозиума участва отец Йоан Виктор Хаджиев от Ордена на Босите кармелити, магистър по каноническо право от Папския Грегориански университет:

.Какъв е поводът за организирането на този научен симпозиум?
Както, може би, е известно, от няколко месеца е в сила реформата на папа Франциск, отнасяща се до църковните съдебни процеси. Тя най-вече цели да ускори съдебните дела, търсейки в същото време да се запази сериозността на съдебната дейност, която има за цел да стигне до истината, за да се спасят душите. Промените влязоха в сила само 3 месеца след тяхното обнародване и това създаде доста затруднения на църковните съдилища по света за правилното прилагане на новите норми. Симпозиумът, който всъщност е ежегоден и се провежда вече от десетилетия, имаше досега за тема само административните процеси за разделянето на връзката при неконсумираните бракове и процесите за обявяване на недействителността на тайнството ръкоположение. Новата ситуация, създала се след последната реформа, бе причината да се посветят цели два дни на дискусии относно промените, въведени с "Mitis Iudex".

Кое наложи нуждата от реформи на църковните процеси и кои са най-важните промени?

Действащият в момента кодекс по каноническо право е от 1983 г. За тези повече от  30 г. той е бил съвсем малко променян, а през това време светът доста се е променил. Все повече църковни бракове се разпадат, което е една доста обезпокояваща статистика. Много от тези бракове, въпреки че не винаги, всъщност са били сключени невалидно от самото начало поради различни пречки и липси, които за Библията или църковната традиция са съществени. Затова папата търсеше създаването на един по-бърз процес, за да се посрещнат предизвикателствата. Преди всичко папата отново подчерта задължението на епископите да имат свой собствен съд в своята епархия или да сe включат в някой близък междуепархиен съд. Според Божественото право епископът в своя диоцез има освен законодателна и изпълнителна власт, така и съдебна и той не може да "абдикира" от тези свои функции. Сега бе създаден и нов процес, който е за случаите, къде невалидността на брака е очевидна, където съдия ще бъде епископът.     

Как преминава симпозиума?

Тази година имаше наистина много участници - събрахме се в съда над 500 юристи. Научната седмица бе открита от председателя на Съда на Римската Рота монс. Пио Вито Пинто. Лекциите бяха водени от съдии от Римската Рота, съдебни лекари, църковни адвокати и др. Конференциите се провеждат от 9 до 18 ч. всеки ден. Има и моменти, когато участниците могат свободно да задават въпроси и винаги тогава стават интересни дискусии. Предвидено бе и време за работа по групи.

Каква е ситуацията със съдебните структури в Югоизточна Европа и специално в България?

В тази зона все още съдебните структури са слаби поради липса на квалифицирани специалисти. С изключение на големите католически страни, като Полша например, въпреки  липсата на кадри, вече те имат свои съдилища. Епархиите, които не могат да организират свой съд се включват в общи съдилища с другите епархии. Сърбия и Румъния имат вече съдебна структура и свои съдилища. Македония няма, но компетентен за делата там е съдът в Мостар. Според Кодекса по каноническо право, Диоцезалния съд е постоянен задължителен орган и всяка територия трябва да има съответен компетентен съд. В България все още няма църковен съд, но съдебната църковна структура е в процес на изграждане. Такава структура ще бъде новост за нашата територия, което налага и подготовката на подходящи кадри. Надявам се сложния бюрократичен процес скоро да бъде преодолян за откриването на такава инстанция, за да можем своевременно да отговорим  на нуждите на вярващите.

dg/ rv