Бог е милосърден и винаги ни очаква да се завърнем при него

В четвърта постна неделя, литургията ни предлага Евангелието, в което фарисеите и книжниците роптаят срещу Исус, защото приема митарите и грешниците. В отговор на тяхното негодувание, Господ разказва притчата за блудния син, който разпилява бащиното наследство. Прошката на баща му, предизвиква възмущение от страна на по-големия син, на когото бащата отговаря: „чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;  а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери“. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелити.

Скъпи братя и сестри,

В днешната неделя Църквата ни предлага за размисъл притчата за блудния син. В Годината на милосърдието, тази притча звучи изключително актуално, защото ни припомня, че Бог е милосърден и чака да се върнем при него, за да ни прости и да ни прегърне със своята майчинска и бащинска ръка.

Малкият син от притчата не е бил щастлив. Той е смятал, че баща му ограничава свободата му и колкото по-бързо избяга от него, толкова по-добре. Той взима това, което му се полага от наследството, което би трябвало да получи едва след смъртта на баща му, понеже за малкия син той не е вече между живите. Но заживявайки в своя измамен свят, този син изпада в огромна материална и екзистенциална криза и в една още по-огромна духовна криза. Книга Левит абсолютно забранява отглеждането на свине, а той като евреин става слуга на езичник и пасял прасетата му. Господарят му бил жесток и взискателен, понеже обичал повече свинете си и им давал по-добра храна, отколкото на слугата си. Синът си мечтаел да яде рожкове, които ядат прасетата, но и това не му давали. Само частично осъзнава грешката си, иска да се върне при баща си и да стане негов слуга, поне така ще има хляб и вода.

Всеки ден милосърдният баща излизал на пътя, очаквайки своя блуден син да се завърне, готов да го посрещне. И така дълги години. И когато вижда своя син да се завръща бащата, който е главният герой в притчата и символизира милосърдния Бог, не го оставя да каже дори една дума и организира голям празник, понеже синът му е бил умрял, но сега е възкръснал.

Но големият син не е щастлив! Той вярно изпълнява заповедите на баща си, смятайки, че така ще заслужи със собствени сили дял от наследството. Също очаква смъртта на баща си, за да получи „своето” и в действителност, също не го обича истински, както и малкият син.

Бог е милосърден и винаги той пръв прави първата крачка към грешника и го очаква. Нито една от позициите на синовете не е правилна. Единият смята, че трябва да избяга от баща си, за да бъде щастлив, а другият че трябва да изпълнява всичко вярно, но без да влага сърцето си любов. Нека да внимаваме да не би и ние да сме като единия или другия син, понеже никой от тях не е открил по този начин щастието. А Бог иска да сме щастливи! Амин.