Папата: изповедниците не трябва да възпрепятстват Божието милосърдие

Изповедниците са средства на милосърдието Божие и не трябва да поставят препятствия за този дар на спасение. Това каза папа Франциск в обръщението си към участниците в курса на вътрешния форума на Апостолическата пенитенциария, чиято цел е да помогне на новите свещеници да отслужват добре Тайнството Помирение.

Милосърдието – посочи папата – „е окончателния избор на Бог в полза на всяко човешко същество за вечното му спасение и може безвъзмездно да достигне всички онези, които го призовават“.

„Възможността за прошка е отворена за всички, дори е широко разтворена като най-голямата от Светите врати, защото съвпада със самото сърце на Отца, който обича и очаква всички свои чеда, по-специално онези, които са съгрешили най-много и са далеч“

Милосърдието на Отца – продължи папа Бергольо – „може да достигне до всеки човек по различни начини: чрез отвореността на искрената съвест; чрез четенето на Словото Божие, което обръща сърцето; чрез срещата с милосърдни братя или сестри; в житейските опити, които ни говорят за рани, грях, прошка и милосърдие“. Но „най-сигурния път на милосърдието, по който се преминава от възможността към реалността, от надеждата към сигурността е Исус, който има властта на земята да прощава греховете и предаде тази мисия на Църквата“, каза папата. Ето защо, Тайнството Помирение е привилегированото място, за да се изпита милосърдието Божие и да се отслужи празника на срещата с Бог. Импровизирайки папата прибави:

„Често с лекота забравяме за този празник: отивам, искам прошка, чувствам прегръдката на прошката и забравям да празнувам. Това не е богословска доктрина, но бих казал, преувеличавайки малко, че празника е част от Тайнството: така сякаш покаянието е част от този празник, който трябва да отпразнувам с Отца, който ми прости“.

Папа Франциск добави:

„Когато, като изповедници, се отправяме към изповедалнята, за да приемем нашите братя и сестри, трябва винаги да си спомняме, че за тях сме средства на Божието милосърдие. Ето защо, трябва да внимаваме да не поставяме препятствия пред този дар на спасението! Сам изповедника е грешник, човек нуждаещ се винаги от прошка; той пръв не може без милосърдието на Бог, който го избра и установи за тази голяма задача“

Папа Франциск отбеляза, че „всеки покаял се грешник, след  опрощението на свещеника, е сигурен, благодарение на вярата, че греховете му са били заличени“:

„Сигурен е, че неговите грехове не съществуват вече! Бог е всемогъщ. Харесва ми да си мисля, че Бог има една слаба страна: има лоша памет. Един път щом ти е простил, забравя. Това е велико! Греховете не съществуват вече, те са заличени от божественото милосърдие. Всяко опрощение по своеобразен начин е юбилей на сърцето, който радва не само вярващия и Църквата, но преди всичко Бог“.

 Папата подчерта и важността, че „вярващият, след като е получил прошката, не се чувства подтиснат от вината, а може да се наслади на Божието дело, което го освободи, да живее в благодарност, готов за поправи направеното зло и да отиде при братята с добро и приветливо сърце“

В това време „белязано от индивидуализма, от многобройни рани и изкушението да се затваряме – отбеляза папата – истински дар е да се видят и придружат хората, които пристъпват към милосърдието. Това предполага, за всички нас, едно още по-голямо задължение към евангелска последователност и бащинска доброжелателност; ние сме пазители, а не господари, както на овцете, така и на благодатта“.

Отново импровизирайки, папа Франциск се запита: „Какво да направя когато съм в трудност и не мога да дам опрощението?“:

„Какво трябва да се направи? Преди всичко трябва да се търси пътя и много пъти той се намира. Второ: не се придържайте само към говоримия език, но също и към езика на жестовете. Има хора, които не могат да говорят и с жестове изразяват покаянието и болката. Трето: ако не може да се даде опрощението, говорете като баща: „За това аз не мога да ти дам опрощението, но мога да те уверя, че Бог те обича, че те очаква! Нека заедно да се помолим на Дева Мария, за да те пази и ела отново, върни се, защото аз те очаквам, така както те очаква Бог!“ и дайте вашия благослов. Така онзи, който излиза от изповедалнята може да каже: „Намерих един баща, който не ме порица“…Колко пъти сте чули хората да казват: „Никога не се изповядвам, защото отидох един път и свещеника ми се скара““.

Папа Франциск заключи:

„Дори и в най-крайния случай, когато не мога да дам опрощението, трябва да накараме човек да почувства топлината на бащата, който го благославя. Това също е празник и Бог знае, как да прости по-добре от нас. Но ние трябва да бъдем икона на Отца!“.

svt/ rv