Папата от Екатепек: Бог е нашето богатство, слава и власт

„Великите пости са време, за да се победят съблазните на парите, славата и властта. Името на Бог е милосърдие. Неговото име е нашето богатство, неговото име е нашата слава, неговото име е нашата власт“. Това каза папа Франциск на литургията, която предстоятелства в университетския център на Екатепек, намиращ се в покрайнините мексиканската столица, чието име на местния език "науатъл", означава „ветровит хълм“. На молитвата „Ангел Господен“ след литургията, папа Франциск призова вярващите да „бъдат винаги на първа линия, за да превърнат тази благословена земя, в земя на възможности“.

Епископът на Рим, бе отново посрещнат от огромно множество хора, дошли още през предишната нощ, за да присъстват на литургията с него. Специално построеният олтар е огромен, в чийто център е поставен железен кръст. Пред него е поставен огромен декоративен, ръчно изтъкан килим с черен фон и животински и флорални елементи, характерни за местната традиция. До него репродукция на Дева Мария от Гваделупа. В проповедта си папата се позова на неделното евангелие, разказващо за изкушенията на Исус в пустинята и се спря на обръщането на сърцето, към което трябва да се стремим по време на Великите пости.

„Великите пости са подходящ момент – каза той – за да си възвърне радостта и надеждата, която ни дава чувството, че сме обичани чеда от Бог. Нашия небесен Отец е баща на едно огромно семейство, той е наш Баща. Той е Бог, който е семейство, братство, разчупен и споделен хляб. Той е Бога от „Отче наш“, а не „отче мой“.

Но тази мечта, „винаги е заплашена от бащата на лъжата, от онзи, който иска да ни разедини, създавайки едно разделено и конфликтно общество. Общество от малцина и за малцина“, каза папата:

"Cuántas veces experimentamos en nuestra propia carne …

„Колко пъти сме изпитвали в нашата плът, в нашето семейство, в това на нашите приятели или близки, болката от непризнаването на достойнството, което всички носим в себе си. Колко пъти сме плакали и сме се разкайвали, осъзнавайки, че не сме признали това достойнство в другите. Колко пъти – и го казвам с болка – сме били слепи и безчувствени пред липсата от признаването на нашето достойнство и това на другите“.

Ето защо – продължи папата – „Великите пости са време за да се разобличат трите големи форми на изкушение, които накърняват и разделят образа, който Бог създаде. Трите изкушения на Христос, са трите изкушения на християните, които се опитват да унищожат истината, към която сме призовани. Три изкушения, които се стремят да ни унижат и понижат“.

Първото изкушение – каза папата – е богатството, т.е. „присвояването на благата, които са дадени за всички, използвайки ги само за себе си. То е осигуряването на прехраната с потта или дори с живота на другите. Това е богатство, белязано от болката, горчивината, страданието. В едно покварено семейство или общество, това е хляба, който се дава на собствените деца“.

Второто изкушение посочено от папата е суетата, „онова търсене на престиж, базирано на непрекъсната и постоянна дисквалификация на онези, които са смятани за „никой“. Неистовото търсене на онези пет минути слава, която не прощава „славата“ на другите“.

Третото изкушение е горделивостта, т.е. „поставяйки се над всичко и всички, чувствайки, че не можеш да споделиш живота „на обикновените смъртни“, и молейки се всеки ден : „Благодаря ти, Господи, че не си ме направил като тях“.

Тези – каза папата – „са трите изкушения, с които християнина се сблъсква всеки ден, които се опитват да ни унижат, да унищожат и премахнат радостта и свежестта на Евангелието. Те ни затварят в един кръг на разруха и грях“.

„До колко съзнаваме в нас за тези изкушения?“, запита папа Франциск. „До колко сме свикнали към един стил на живот, който смята, че богатството, суетата и горделивостта са извора и силата на живота? До колко вярваме, че грижата за другия, безпокойството и усилията за прехраната, доброто име и достойнството на другите са извор на радост и надежда?“.

„Ние избрахме Исус, а не дявола – поясни папа Франциск. Ето защо, искаме да следваме неговите стъпки, но знаем че не е лесно. Знаем какво означава, да си съблазнен от парите, славата и властта. Затова Църквата ни дарява това време, приканвани към обръщане с единствената сигурност: Бог ни очаква и иска да изцели нашето сърце от всичко що го унижава или понижава. Името на Бог е милосърдие. Неговото име е нашето богатство; името Му е нашата слава и власт“, каза папата, който призова вярващите да повторят с него: „Бог мой, в когото се уповавам“.

На молитвата Ангел Господен, в края на литургията, папа Франциск прибави: „Искам още веднъж да ви приканя днес да бъдете винаги на първа линия, да бъдете предприемчиви в инициативите, които могат да помогнат на тази благословена земя, да се превърне в земя на възможности. Където, за да се мечтае, няма нужда да се емигрира; където няма нужда да си експлоатиран, за да работиш; където отчаянието и бедността на мнозина, да не са опортюнизъм за малцина. Земя, която не трябва да страда за мъжете, жените, младежите и децата, попаднали в ръцете на трафикантите на смъртта“.

След богослужението папата обядва в диоцезалната семинария на Екатепек, след който с хеликоптер се завърна в Мексико Сити, където посети педиатричната болница „Федерико Гомес“.

Преди визитата си в Екатепек, папа Франциск поздрави многобройните вярващи събрани пред апостолическата нунциатура в Мексико Сити, където се спря и благослови болни в инвалидни колички. По пътя към военния елипорт, Франциск спря своя папамобил, слезе и поздрави група монахини от клаузура (със строг съзерцателен живот), събрали се пред вратата на техния манастир.

svt/ rv