Папа Франциск: Бог прощава и забравя нашите грехове

„Нека Великопостното време да подготви сърцата ни за прошката Божия, за да можем на свой ред да прощаваме като Него, т.е., забравяйки за греховете на другите“. Това бе молитвата, с която папа Франциск завърши своята проповед на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В размишлението си папа Франциск се спря на литургичните четива за деня. Евангелието представя Петър, който пита Исус, колко пъти трябва да се прости на братя, който е съгрешил срещу мен (Мт. 18, 21-35). Първото четиво от книгата на пророк Даниил е посветено на молитвата на младия Азария, който осъден на смърт чрез изгаряне, защото отказва да се преклони пред златния истукан, призовава сред пламъците Божието милосърдие за народа, молейки Бог и да му прости  (Дан. 3, 25.34-43). Това – подчерта папа Франциск – е правилния начин да се молим, знаейки, че можем да разчитаме на един особен аспект на Божията доброта:

„Когато Бог прощава, Неговата прошка е толкова голяма, сякаш забравя за нашия грях. Това е противоположно на онова, което правим ние, когато сплетничим: „Онзи направи това, и това“ и така през цялата история на човечеството. Защо? Защото не притежаваме милосърдно сърце. Младият Азария казва на Бог: „Стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост спаси ни“. Това е апел към милосърдието на Бог, за да ни дари своята прошка и спасение и за да забрави за нашите грехове“.

В евангелския откъс, за да обясни на Петър, че е необходимо да се прощава винаги, Исус разказва притчата за двамата длъжници. На първия господарят опрощава дълговете, независимо огромната сума. Но въпреки това този длъжник от своя страна не е способен да бъде също толкова милостив към онзи, който му дължи една малка сума:

„В молитвата „Отче наш“ се молим: „прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ако не си способен да простиш, как може Бог да ти прости? Той иска да ти прости, но не ще може да го направи, ако сърцето ти е затворено и милосърдието не можем да влезе в него. „Но, отче, аз прощавам, но не мога да забравя злото, което ми е сторено“, ще ми каже някой. Помоли Господ да ти помогне да забравиш. Може да се прости, но не винаги можем да забравим. Никога не трябва да казваме: „Прощавам ти, но ще ми платиш за това“. Трябва да прощаваме както прощава Бог: максимално“.

Папа Франциск припомни, че винаги трябва да бъдем милосърдни, състрадателни и да прощаваме, защото „прошката от сърцето, която ни дава Бог е винаги милосърдие“:

„Нека Великопостното време да подготви сърцето ни да получи прошката на Бог. Да я получим и да правим същото с другите: да прощаваме от сърце. Може никога повече да не ме поздравиш, но в сърцето си аз ти простих. По този начин се приближаваме към милосърдието на Бог, което е огромно. Когато прощаваме ние отваряме сърцето си, за да може в него да влезе милосърдието на Бог и да ни прости. Всички ние имаме за какво да поискаме прошка: всички. Простете и ще бъдете просетни. Нека бъдем милосърдни с другите и ще почувстваме онова милосърдие на Бог, което прощава и забравя“.

svt/ rv