Истинската вяра ни показва бедните, хлопащи на вратата на нашето сърце

Истинската вяра ни позволява да забележим бедните до нас. Там е Исус, който хлопа на вратата на нашето сърце. Това посочи папа Франциск в размишлението си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Евангелският откъс, предложен от литургията ни представя Исус, който разказва притчата за „богатият човек, който се обличаше се в багреница и лен и всеки ден пируваше бляскаво“, но не забелязваше, „един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му“ (Лк. 16, 19-31).

„Дали аз съм християнин, само на думи или съм християнин на дела?, запита папа Франциск. Богатият човек от притчата – отбеляза папата – „е познавал добре заповедите и със сигурност всяка събота е ходил в синагогата и един път в годината в храма. Притежавал е една определена религиозност“:

„Богатият бе затворен в своя малък свят човек. Свят, белязан предимно от пиршества, дрехи, суета, приятели. Той бе човек затворен в своя кръг от суета. Не бе способен да погледне отвъд всичко това, важен бе само неговия свят. Затова, той не забелязва какво се случва навън от неговия затворен свят. Не мислеше например за нуждите на много хора или за нуждите на болните, мислеше само за себе си, за своите богатства, за благосъстоянието си“.

Той бе набожен само привидно, защото не познаваше перифериите, бе затворен в себе си. Не познаваше периферията, която беше близо до вратата на дома му. Богатият, вървеше по пътя на лъжата, защото се доверяваше само на себе си, на своите неща, но не се доверяваше на Бог. То бе човек, който не остави наследство, не остави живот след себе си, защото бе затворен в себе си. „Любопитно е – каза папа Франциск – че Евангелието не споменава името му, а казва само, че бе богат човек. Когато твоето име е само едно прилагателно, означава, че си го загубил, че си загубил същността и силата“:

„Този е богат, властимащ, може да прави всичко, този е свещеник с кариера, епископ с кариера… Колко пъти ние наричаме хората с прилагателни, а не с техните имена, защото са загубили своята същност. Но се питам: Дали Бог, който е Отец, е бил милосърден към този човек? Не е ли почукал на сърцето му, за да го трогне? Разбира се, той бе пред неговата врата, в личността на Лазар, който има име. Този Лазар, със своите нужди и нещастия, със своите болести, бе именно Господ, който хлопаше на вратата на богатия да отвори сърцето си и да влезе в него милосърдието. Но той не виждаше, защото бе затворен в себе си. За него отвъд вратата не съществуваше нищо“.

Папа Франциск припомни, че сме във великопостното време и ще ни е от полза да се запитаме, по кой път вървим:

„Дали вървя по пътя на живота или по пътя на лъжата? Дали моето сърце е все още затворено? Къде намирам радостта си: в правенето или в говоренето? Или радостта ми е, че всичко ми е наред и съм затворен в себе си? Нека, докато размишляваме над това, да поискаме от  Господ благодатта винаги да забелязваме бедния Лазар, който стои пред вратата ни, Лазар, който хлопа на сърцето ни, за да излезем от себе си с щедрост и милосърдие, така че Божието милосърдие да влезе в нашето сърце“.

svt/ rv