Да следваш Христос, означава да станеш подобен на Него

„Поведен бе от Духа в пустинята и бе изкушаван“ (Лк. 4, 1-11)

В първата постна неделя литургията ни представя Евангелието в което Исус е отведен в пустинята от дявола. Там, „той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня“. Тогава дяволът му казва: „Ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб“. А Исус му отговори и рече: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие“. Актуален коментар на неделното евангелие предлага отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелити.

******

Скъпи братя и сестри,

Днес е I Неделя от Великия пост и започнахме един дълъг път по следите на страдащия Исус. Да следваш Христос, означава да станеш подобен на него, затова централната тема на това време е обръщането.

Не е достатъчно да казваш, че си християнин, ако чрез живота си не показваш, че Исус е смисълът на всичко. Вярата има нужда да бъде изпитана и затова Исус, след като е приел кръщението, отива в пустинята. По тази начин иска да се свърже с човешкото страдание, пресъздавайки и преживявайки отново страданията на евреите, бродещи 40 години в пустинята. Тя е място на уединение, място на среща със Създателя. Пустинята е също, според библейската традиция и мястото, където живеят демоните. Затова и за дявола не се казва, че идва при Исус, чува се само внезапно неговия глас. Демонът е бил с Господ през цялото време, опитвайки се да го отдели от Божията воля, също както се е опитвал и с еврейския народ в пустинята.

Три пъти дяволът се опитва да откъсне Исус от желанието му да следва Божията воля. Демонът се опитва с всички сили да го убеди да му се подчини, чак цитира псалм, за да изкуши Господ. Исус показва в днешното Евангелие, че царството, което трябва да търсим не е земното, че хлябът, който наистина ни трябва е небесният и че да служиш и да изпълняваш Божията воля е истинската слава за човек.

Исус се открива като много близък до нас в днешното Евангелие. Само заради огромното си милосърдие към нас се подлага на такива страдания. Господ познава добре нашите човешки изкушения и терзания. Благодарение на своята убеденост и вяра, дяволът не успява да изкуши Исус и го оставя, но както казва текстът - „до някое време”. Това е времето на страшните изкушения в Гетсиманската градина и на страданието на Голгота, което Исус изтърпява, за да ни освободи. Амин.