Божието милосърдие винаги ни дава повече, отколкото сме очаквали

"Оставиха всичко и тръгнаха след Него" (Лука 5,1-11)

Литургията за V-та неделя от обикновеното време ни предлага откъс от евангелието на Лука в който Петър, след една неуспешна нощ, хвърля отново риболовните мрежи в Галилейското море призован от Исус. Риболовът е изобилен. Виждайки това, Петър се хвърля в нозете на Исус и възкликва: „иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек", ала Христос му отговаря: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци.” Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет.

„Скъпи братя и сестри,

В днешната последна неделя преди Великия пост, Св. Лука ни разказва за чудния риболов, чрез когото Исус призовава своите първи ученици. Ясно може да се види водещата роля на Св. Петър, който ще бъде първи папа и избора на апостолите, на които Исус ще повери своята мисия.

Множеството от хора са били възхитени от Исус и неговите думи. Искали са да го слушат и са били толкова настоятелни, че чак са го притискали. Но не всички са слушали Христос с такъв интерес. Лука казва, че по същото време рибари са чистели мрежите си, изгубили всякаква надежда да уловят нещо. Не изглежда да са били толкова впечатлени от учението на Исус, понеже житейските грижи са били за тях на първо място.

Познавали са добре езерото от години, понеже от него е зависило препитанието и живота им. Исус моли Петър да се качи на лодката му, за да проповядва. След това Господ казва: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!”. Това по човешки погледнато е пълен абсурд! Кой по-добре от Симон познава езерото?!? Но усещайки, че Исус е необичаен човек, Петър му се доверява. И улавя толкова много риба, че чак корабът щял да потъне, никога досега не е улавял толкова.

Исус се обявява, не чрез думи, а чрез делата си. Призовава Петър, не казвайки нито една дума. Но реакциите на апостолите не са радостни. Истински ужас обхваща Петър, също и Яков, и Йоан, усещайки своето нищожество и всемогъществото на Бог, който ги призовава за една възвишена мисия, за която те не са били все още готови.

Божието милосърдие не познава граници и винаги ни дава повече, отколкото сме очаквали. Бог призовава и нас, иска от нас да му бъдем верни и да го следваме по пътя на живота ни. В Библията най-повтаряната заповед е „Не бой се!”, казана е 365 пъти, като че ли за всеки ден от годината. И на нас днес Бог казва: „Не бой се!” Но за да тръгнеш по стъпките на Исус трябва да отплуваш и не къде да е, а към дълбокото. Амин“.