2016-02-04 00:00:00

Изповедта задължителен етап по пътя на личното и църковно освещаване


„Без Тайнството изповед не съществува истинско обръщане и освещаване. Без Тайнството изповед не съществува истинска милосърдна любов. Само онзи, който е изпитал Божието милосърдие, може да изпита състрадание и милосърдие към ближния“. Това посочва монс. Кшищоф Никиел, регент на Апостолическата Пенитенциария, който в интервю пред Радио Ватикана говори за значението на покаянието и изповедта за християните по пътя им към личното и църковно освещаване.

Според монс. Никиел „стойността  на покаянието, преди всичко на изповедта, зависи в голяма част и от свещениците и тяхното съзнание, че са пазители на едно безценно и незаменимо служение. Ето защо, нашето ведомство, приемайки постоянните призиви на Папа Франциск да бъдем милосърдни и да не се страхуваме да се уповаваме на божественото милосърдие, иска да подчертае голямото значение на Тайнството на Помирението за живота на всеки християнин, както учи Катехизиса на Католическата църква, защото „предоставя нова възможност за обръщане на сърцето и възвръщане на благодатта на оправданието“ (ККЦ, 1446). По тази причина, „всяка пастирска дейност трябва да насочва вярващия към изповедалнята, където, първа и по-добре от всяка човешка дейност, действа силата на благодатта, която освобождавайки ни от злото, ни възвръща достойнството на чеда Божи и членове на Църквата“.

Всяка пастирска дейност трябва да насочва към изповедалнята, но въпреки това, днес в много държави по света и преди всичко в християнска Европа, много вярващи „я дезертират“, все по-малко са вярващите, които пристъпват често към тайнството на изповедта. Според монс. Никиел причината за това е в разпространението – преди всичко сред младежите – на загубата на чувството за грях.

„Основата причина за тази загуба е премахването на Бог от съвременния културен хоризонт. Много хора вече не поставят Бог в центъра своя живот. Не му признават примата, който му е дължим. Различните съвременни течения на мислене, като релативизма, атеизма, идеализма и материализма, които проповядват абсолютизацията на човешкия разум, доведоха до заличаването на всяка морална и етична отговорност. Всички е законно. Всичко е разрешено. Моето лично мнение е единствената истина. Обгърнати сме от една аморална атмосфера, защото не съществува повече границата между пророка и добродетелта, между доброто и лошото. В едно от размишленията си на неделната молитва „Ангел Господен“, Бенедикт ХVI посочи: „ако се премахне Бог от световния хоризонт, не може да се говори за грях. Така както, когато се скрие слънцето, сенките изчезват; те се появяват само ако има слънце. По същия начин затъмнението на Бог води задължително до затъмнението на греха. Затова, чувството за грях – което различно от чувството за вина, според психологията – се придобива, като се преоткрие чувството за Бог“ (Бенедикт XVI, 13 март 2011). Ето защо, мога да потвърдя, че най-голямата вина днес, е тази да не се чувстваме грешници и вследствие да не чувстваме нуждата да се завърнем към Бог, да обърнем сърцето си към Него, да изпитаме красотата на Неговата прошка. Тази трудност на съвременния човек да признае греха и прошката, обяснява и трудността на християнската практика на изповед и помирение. Ето защо, днес Църквата повече от всякога е призвана да възобнови като основна част от своята пастирска и мисионерска дейност, опрощението на греховете и известието за Божественото милосърдие, което е винаги по-голямо от всеки грях. Това не може да стане по друг начин, освен чрез Тайнството на Покаянието, което повече от всяко друго тайнство разкрива величието, възвишеността и красотата на милосърдната Божия любов, която, както пише Свети Йоан Павел II  в енцикликата си Dives in misericordia „е по-могъща от смъртта, по-силна от греха и всяко зло, която издига човека от дълбоките бездни на неговите падения и го освобождава от най-големите заплахи“.

Ето защо, за вярващият изповедта е задължителен етап по пътя към личното и църковно освещаване. Въпреки това, човек може да избере да извърши едно зло, но сам не може да се освободи от него, отбелязва регента на Апостолическата Пенетенциария:

„Само Бог има властта да премахва злото от света. Само Той, може да изкупва и спасява. Бог упражнява тази своя власт на прошка и милосърдие чрез Тайнството на Покаянието, което Исус „установи за всички грешни членове на своята Църква, на първо място за онези, които след Кръщението са паднали в тежък грях и по този начин са загубили кръщелната благодат и са нанесли рана в църковното общение. За християните единствения начин да получат опрощение на греховете и да са сигурни, че Бог наистина ни е простил, преминава през Тайнството на Помирението. Съборната конституция Lumen gentium посочва, че „онези, които се приближават до Тайнството покаянието получават от Божието милосърдие прошка за сторените към Него оскърбления; същевременно се помиряват с Църквата, която са наранили с греха си и, която с любов, пример и молитва съдейства за тяхното обръщане“ (11). На 19 февруари 2014 Папа Франциск в своята катехистична беседа на генералната аудениция, посветена на помирението, каза: „Не мога да кажа: прощавам си греховете. Прошката се иска, иска се от друг и при изповедта искаме прошка от Исус. Прошката не е плод на нашите усилия, а е дар от Светия Дух, който ни изпълва с милосърдието и благодатта, извиращи непрестанно от сърцето на разпнатия и възкръснал Христос“. Ето, това е истинската причина поради която без Тайнството изповед не може да съществува истинско обръщане и освещаване. Без Тайнството изповед не може да съществува истинска милосърдна любов. Само, който е изпитал Божието милосърдие, може да изпита състрадание и милосърдие към ближния“.

svt/ rv 








All the contents on this site are copyrighted ©.