Вярата е най-голямото наследство, което можем да оставим на другите

Най-хубавото наследство, което можем да оставим на другите е вярата. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана и отправи апел да не се страхуваме от смъртта, защото пътя на живота продължава.

Първото четиво предложено от литургията, разказва за смъртта на Цар Давид (1Цар. 2, 1-4.10-12). „Всеки живот има своя край. Тази мисъл не ни се харесва много, но е реалността на всички дни“, каза папата. Ето защо – продължи той – „мисълта за последната стъпка в живота е светлина, която озарява живота, реалност, която трябва винаги да имаме предвид“:

„В една от генералните аудиенции в сряда сред болните бе една възрастна монахиня, но с лице излъчващо вътрешен мир и блестящ поглед. Попитах я на колко години е и тя с усмивка ми отговори „83, но вече съм към края моя житейски път, за да започна един нов път с Господ, защото имам рак на панкреаса“. И така, в мир, тази жена е изживяла интензивно своя богопосветен живот. Не се страхуваше от смъртта. „Вече съм към края на моя житейски път, за да започна един нов път“. Това е прехода. Тези неща са ни много полезни“.

Първото четиво посочва, че Давид е царувал над Израил 40 години. „Но също и четиридесетте години преминават“, каза папата. Преди да умре, Давид насърчава сина си Соломон да спазва закона Господен. През своя живот Давид съгреши много, но се научи и да иска прошка. Затова Църквата го нарича „Светия Цар Давид“. Грешник, но също светец! Сега на смъртния одър оставя на сина си „най-красивото и най-голямо наследство, което човек може да остави на синовете си: вярата“, каза папа Франциск:

„Когато се прави завещание, хората казват: „На този оставям това, на онзи онова и т.н.“. Това е добре, но най-хубавото, най-голямо наследство, което един мъж или една жена може да остави на своите деца е вярата. Давид си спомня за обещанията на Бог, спомня си за своята вяра в тези обещания и ги припомня на сина си. Оставя наследството на вярата. Когато при Кръщението даваме на родителите запалената свещ , светлината на вярата, ние им казваме: „Съхранявай я, укрепвай я в твоя син или дъщеря и им я остави като наследство“. Да се остави вярата в наследство е това, на което ни учи Давид. Той умира като обикновен човек, но преди смъртта си знае кой е най-добрия съвет за сина му и кое е най-доброто наследство, което му оставя: не царството, а вярата!“.

Папа Франциск завърши като отбеляза, че ще ние от полза да се запитаме: „какво е наследството, което ще оставя с моя живот?“:

„Дали оставям наследството на човек на вярата? Оставям ли на моите близки това наследство? Нека поискаме от Господ две неща: да не се страхуваме от тази последна стъпка в живота, както монахинята от генералната аудиенция; и всички да съумеем да оставим с нашия живот, като най-добро наследство, вярата: вярата в този предан Бог, този Бог, който е винаги до нас, този Бог, който е Отец и никога не разочарова“.

svt/ rv