Смирението е пътят към светостта

Смирението е пътят към светостта. Това бяха думите на папата на утринната литургия в религиозния дом Санта Марта. Светият отец се спря на историята на цар Давид, който осъзнавайки греха си, приема със смирение оскърблението, обидите в дух на вяра в Господ. Папа Бергольо предупреди отново, че Бог прощава греха", но раните от корупцията трудно зарастват."

Цар Давид „е на една крачка от подхлъзнване в корупция", но пророк Натан, изпратен от Бога, го кара да разбере какво зло е извършил. Папа Франциск се фокусира в проповедта си върху личността на Давид, „грешник, но светец".

Давид е грешник, но не е корумпиран, защото  който е корумпиран не го съзнава":

„Нужна е специална благодат да промени сърцето на един корумпиран. Сърцето на Давид е благородно: „Вярно е: съгреших!", Давид съзнава вината си. А какво казва Натан? " Господ прощава твоя грях, но корупцията, която си посял ще расте. Ти си убил невинен човек, за да прикриеш прелюбодейство. „Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря," (2 Царств 12:10). Бог прощава греха, Давид се обръща, но раните от корупцията трудно зарастват. Виждаме го и в нашия  свят“.

Давид е изправен пред ситуация, в която се сблъсква с корумпирания си син Авесалом, който му обявява война. Но царят събира слугите си и решава да напусне града, оставяйки Ковчега на Завета, „И Давид не рачи' да пренесе ковчега Господен у себе си“ (2 Царств. 6:10), не използва Бог, за да се защити. Тръгва си, за да спаси своя народ. Това е пътят към светостта, който Давид от момента, след като бе извършил корупция, избира“, подчерта папа Франциск.

Цар Давид плаче и с покрита глава, напуска града, а онези, които го преследват, го оскърбяват. Сред тях е Семей, който „хвърляше камъни и злословеше. Като злословеше, думаше тъй: махвай се, убиецо и беззаконнико!; и  ето ти си в неволя, понеже си кръвопиец!“ (2 Царств. 16:7-8). Семей проклина Давид, а Давид приема това, защото, си мисли, че ако го проклина, е защото Господ му е наредил:

„Тогава Давид казва на слугите си:" Когато синът ми, Авесалом, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, иска моя живот"(2 Царств. 16:11)  „И тогава, оставете Вениамин да кълне, защото Господ го е казал". Давид знае как да разпознае знаменията: това е моментът на неговото оскърбление, моментът, в който той заплаща за вината си. „Може би Господ ще забележи неволята ми, и ще отвърне с добро на проклятието ми", и така Давид се оставя  в Божиите ръце. Това е пътят на Давид, от момента на корупцията към онзи на посвещение в ръцете на Господ. Това е светостта. Ето това е смирението".

Папа Франциск  подчерта, че „всички ние, ако ни се каже нещо лошо", бързаме да отречем". Или правим като Семей: „Отговаряме с още по-лошо“.

"Смирението може да влезе в сърцето само чрез оскърблението“ - каза той -  Няма смирение, без оскърбление, а ако не сте в състояние да понасяте някои оскърбления в живота си, вие не сте смирени“, каза папата:

"Единственият път към смирението е оскърблението. Краят на Давид, в светостта, идва по пътя на оскърблението. Целта на светостта, която Бог дарява на децата си, дарява на Църквата, преминава през оскърблението на Неговия Син, който се оставя да бъде обиждан, който се оставя да бъде разпнат на кръста - несправедливо ... Синът Божий, като се смирява, поема пътя към светостта. И Давид, с поведението си, пророкува смирението на Исус. Нека се помолим на Господа за благодатта за всеки от нас, за цялата Църква, благодатта на смирението, но и благодатта да разберем, че не е възможно да си смирен, без оскърбления".

an / rv