Папата: богосветените са мъже и жени в служба на Бог

 

„Призовани сте да прогласявате реалността на Бог преди всичко с вашия живот, а след това с думи“. Това каза папа Франциск в импровизираното си слово към хилядите богопосветени, събрани във ватиканската аула „Павел VI“ по повод закриването на Годината на богопосветения живот. Предварително подготвеното си слово папата връчи на префекта на Конгрегацията за богопосветения живот, кард. Жоао Брас де Авис, и в импровизираното си слово Светят отец се спря на трите опорни колони на богопосветения живот: пророчество, близост и надежда. Богопосветените – каза папата – са „мъже и жени посветени в служба на Господ, които по този начин свидетелстват едно силно пророчество, една целомъдрена любов, водеща до духовното майчинство и бащинство за цялата Църква, която се изразява в послушанието“. Но в това послушание – отбеляза папа Франциск – „винаги липсва нещо, защото съвършеното послушание е това на Сина Божий, който се понизи, стана човек от послушание до смъртта и то смъртта Кръстна“.

Послушанието на богопосветените е пророчество, посочи папа Бергольо. „Пророчеството означава, да се каже на хората, че съществува един път на щастие, на величие, който те изпълва с радост. Това е пътя на Исус, близостта до Исус“. Пророчеството – продължи папата – „е да кажеш, че съществува нещо по-истинско, по-красиво, по-велико и по-добро към което всички сме призовани“. Според папа Франциск „пророчеството е дар, харизма, която трябва да бъде изпросена от Светия Дух: да мога да кажа правилните думи в точния момент, да направя нещо в подходящия момент, за да може целия мой живот да бъде пророчество“.

Богпосветените – каза още папа Франциск – „са мъже и жени пророци“. „Има мъже и жени сред нас, които живеят едно силно послушание“, призна папата. „Но това послушание не е това на дисциплината, а е послушание на дарението на сърцето: това е пророчество, защото е противно на семето на анархията, което сее дявола“. „Синът Божий не бе анархист – припомни папата – не призова своите ученици за съпротива срещу враговете. Синът Божий бе послушен и единствено помоли Отца ако може„отдалечи тази чаша от Него“, но според волята на Бог“.

Оттук папата се спря и на втората опорна колона: близостта. „Коя е първата близост за богопосветения?, запита папа Франциск. „Да отиде при своя събрат или сестра от общността. Това вашия първи ближен“. За богопосветените мъже и жени „близостта не означава да отдалечи хората и да има всички удобства. Близостта означава да се приближиш и разбереш живота на вярващите и невярващите, техните страдания и проблеми, които могат да се разберат единствено ако богосветения или богопосветената се доближат до тях“. За пример папата посочи Света Тереза на Детенцето Исус, която въпреки, че беше монахиня от клаузура, „чрез своето пламтящо сърце и с писмата, които пишеше, беше още по-близо до хората“. Да си богопосветен – предупреди папата – „не означава да се изкачиш с няколко стъпала в обществото. Богопосветеният живот не е житейски статус, който ми позволява да гледам другите от горе. Богопосветеният живот трябва да отведе от физическата и духовна близост и до познанието на хората“.

Що се отнася до надеждата папа Франциск сподели, че е обезпокоен от спада в званията. „Питам се: защо Господи утробата на богопосветения живот и безплодна?“. Ето защо, каза той, „срещу това безплодие трябва да се молим повече и неуморно. Господ, който бе толкова щедър, няма да се отвърне от обещанието си, но трябва да се молим, да чукаме на вратата на неговото сърце. Надеждата е само в Господ“.

Ето защо, каза папата, богопосветените „са призовани да прогласяват реалността на Бог преди всичко с живота си, а след това с думите. Ако понякога Бог е отхвърлен, маргинализиран или пренебрегнат, трябва да се запитаме дали сме били достатъчно прозрачни, показвайки не лика на Бог, а по-скоро нашия“. Да следваш Исус – припомни Светия отец – „означава да вземем в ръце ранените, които срещаме по пътя; да търсим изгубената овца; да сме близо до хората, споделяйки техните радости и болки; да показваме чрез нашата любов бащиният лик на Бог и майчината милувка на Църквата. Никой не трябва да ви чувства далечни, отчуждени, затворени и затова безплодни“.

svt/ rv