Папа Франциск: грешници – да, но никога корумпирани

Да се молим на Бог, за да може слабостта, която ни кара да грешим да не  се превърне никога в корупция. На тази тема вече, за която вече много пъти е говорил, папа Франциск посвети своята проповед в утринната литургия, в религиозния дом Санта Марта. В първото литургично четиво Папата разказа,  библейската история на Давид и Вирсавия (2 Царств.11:1-10), като наблегна на това как дяволът подстрекава корумпираните да не изпитван, за разлика от останалите грешници, необходимостта от Божията прошка.

Човек може да съгреши по много начини, но за всичко може да поиска от Бог искрена прошка и несъмнено да вярва, че ще получи прошка. Проблемът идва с корумпираните. Най-лошото при един корумпиран е, че не изпитва необходимост да поиска прошка", защото на него му е достатъчна властта, към която прилага корупцията си.

Такова е поведението на цар Давид, когато се влюбва във Вирсавия, съпругата на един от неговите подчинени военни, Урия, участващ в далечна битка. Папата, се позова и на пропуснатите, за по-кратко стихове, от епизода, разказан в Библията. След като съблазнява жената на Урия и научил, че забременява, Давид скроява план за покриване на прелюбодеянието. Привиква от фронта Урия и му предлага да се прибере вкъщи, за да си почине. Урия, честен и лоялен човек и воин, не желае да се възползва и да остане с жена си, докато другарите му умират в битка. Давид опитва отново - този път като го напие, но и така не успява:

Този факт поставя Давид в затруднено положение, но отново си казва: „Аз ще успея…““Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия. В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре. (2 Царств.11:13-17)

 „Давид е светец, но е и грешник." Попада в капана на похотта и въпреки това – отбелязва папата - Бог го обича толкова много. Въпреки това, „великият, благороден Давид" се чувства толкова „сигурен" защото царството му бе силно"- така,че дори след извършеното прелюбодейство, използва цялата власт, с която разполага, за да оправи нещата, служейки си дори с лъжи, за да нареди убийството на един верен нему човек, като организира неговата смърт да изглежда нещастен случай във война:

„Епизодът е момент от живота на Давид, който ни демонстрира ситуация, в  която всички можем да изпаднем в живота си: преходът от грях към корупция. Давид започва оттук, прави първата стъпка към корупцията. Той разполага с правомощия, има сила. Ето защо корупцията е грях по-лесен за всички нас, които имаме някаква власт, било църковна власт, религиозна, икономическа, политическа ... Защото  дяволът ни кара да се чувстваме уверени, „Аз мога да го направя".

Корупцията - от която след това чрез Божията благодат, Давид бива опростен - е засегнала сърцето на смелото момче, Давид. „Той взе тоягата в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба“. (1Царств. 17:40). Давид се приближава към филистимеца с прашката си в ръка. „Бих искал да подчертая, днес само това: има един момент, когато навикът към греха или в момент, когато нашата ситуация е безопасна и стабилна, социалното ни положение е добро и притежаваме нужната власт", ето тогава грехът престава „да бъде грях "и се превръща  в „корупция ". Това е една от най-лошите страни на корупцията: че корумпираният не чувства нужда да поиска прошка".

„Да се молим днес за Църквата,  започвайки от нас, за папата, за епископите, за свещениците, за богопосветените, за вярващите миряни: „Но, Господи, спаси ни, спаси ни от корупцията. Грешници, да, Господи, всички ние сме грешници, но никога няма да бъдем корумпирани! ". Да измолим тази благодат“.

an / rv