2016-01-27 13:41:00

През януари папата се моли за диалога между религиите и християнското единение


Общи молитвени намерения

Нека искреният диалог между мъжете и жените от различните вероизповедания да допринесе за мира и справедливостта. Това е молитвеното намерение на Светия отец за месец януари. Религиозната свобода е в основата на всяка друга свобода и е гаранция срещу тоталитаризма и нетолерантността. Автентичната религия е източник на мира. За религиозната свобода са отговорни както вярващите така и тези, които не изповядват религия. Двете основни насоки спомагащи зa развитието на тази свобода са приемането на другите, независимо от религиозните им убеждения, като братя и сестри и работата в полза на общото благо.

******

"Религиозната свобода [...] е не само ценен дар от Господ за вярващите: тя е дар за всеки човек, защото е основната гаранция за всеки друг израз на свободата [...]. Само вярата ни напомня, че, тъй понеже имаме един Създател, ние всички сме братя и сестри. Религиозната свобода е предпазна мярка срещу всички форми на тоталитаризъм и решително допринася за човешкото братство" (Послание към албанския народ, на 25 април 1993 г.).

Веднага трябва да добавим, че "Истинската религиозна свобода избягва изкушението на нетолерантността и сектантството и насърчава отношението на уважение и конструктивен диалог" (пак там.). Не можем да отречем, че нетърпимостта към тези с различни религиозни убеждения е особено коварен враг, който днес се наблюдава на много места по света. Всички вярващи трябва да бъдем особено бдителни, така че религиозните и етични норми, който изповядваме с убеждение и за които свидетелстваме със страст, се проявяват винаги в отношения достойни за тайнството което почитаме, и решително отхвърляме като фалшиви всички форми, които представляват злоупотреба с религията защото не са достойни нито за Бог, нито за човечеството. Автентичната религия е източник на мир не на насилие! Никой не трябва да използва името на Бог, за да извършва насилие! Убийството в името на Бог е сериозно светотатство. Дискриминацията в името на Бог е античовешка.

В тази светлина, религиозната свобода не е право, което може да бъде гарантирано само от съществуващото законодателство, въпреки че законите са необходими. В действителност религиозната свобода е споделено пространство в което цари атмосфера на уважение и сътрудничество, което трябва да бъде изградено с участието на всички, дори и тези без религиозни убеждения. Бих искал да очертая две насоки, които могат да бъдат особено полезни в развитието на тази основна свобода.

Първата е приемането на всеки мъж и жена, включително и тези с различни религиозни убеждения, не като съперници и още по-малко като врагове, а по-скоро като братя и сестри. Когато човек е сигурен в собствените си убеждения, няма нужда да се налага или да оказва натиск върху другите: истината има своя собствена притегателна сила. Дълбоко в себе си, всички ние сме пилигрими на тази земя и по този поклоннически път, копнеейки за истината и вечността, ние не живеем автономни и самодостатъчни индивидуални животи; същото важи и за религиозните, културни и национални общности. Ние се нуждаем един от друг и сме поверени на взаимните си грижи. Всяка религиозна традиция трябва да показва загриженост и за другите.

Втората насока, която насърчава и поощрява религиозната свобода е дейността, извършена в услуга на общото благо. Когато принадлежността към определена религиозна традиция подбужда убедено, щедро и изпълнено с грижа служение за цялото общество, без да прави разграничения, тя свидетелства за автентично и зряло живеене на религиозната свобода, която се представя не само като пространство, в което легитимно да бъде защитена нечия автономност, но също и като потенциал, който обогатява човешкото семейство по пътя му напред. Колкото повече човек поставя себе си в служба на другите, толкова по-голяма е свободата му!

Нека погледнем около себе си: има толкова много бедни и нуждаещи се хора, толкова много общества, които се опитват да намерят пътища към една по-широко разпространена социална справедливост и по-приобщаващо икономическо развитие! Колко голяма е нуждата за човешкото сърце, да не губи от поглед най-дълбокото значение на преживяванията в живота и да преоткрие надеждата! Именно тук мъжете и жените, вдъхновени от ценностите на съответните си религиозни традиции, могат да предоставят важен и дори незаменим принос. Това също е плодородна земя за междурелигиозния диалог.

Бих искал също да спомена, че релативизмът, казващ че "всичко е относително" е винаги илюзорен. В тази връзка, трябва да помним ясния принцип: не можем да влезем в диалог, ако не изходим от собствената си идентичност. Без идентичност не може да има диалог. Това би бил измамлив диалог, без съдържание и без цел. Всички ние имаме собствена религиозна идентичност на която сме верни. Господ обаче знае как да ръководи история. Нека всеки един от нас да тръгне от собствената си идентичност, без да се преструва, че има друга, защото това не служи и не помага на нищо и на никого; това е релативизъм. Това, което ни обединява, е пътят на живота, е желанието да изходим от собствената си идентичност, за да правим добро на нашите братя и сестри. Да правим добро! И така, ние вървим заедно като братя и сестри. Всеки един от нас предлага свидетелството на собствената си идентичност на другите и се ангажира в диалог с тях. Тогава диалогът може да продължи по богословските въпроси. Но това, което е най-важно и красиво, е да вървим заедно, без да предаваме тази идентичност, без да я прикриваме, без лицемерие. Това ме кара да се чувствам добре.

(Папа Франциск, Среща с лидерите на различните религии и християнски деноминации, 21 септември 2014)

Мисионерски молитвени намерения

Нека християните, посредством диалог и братско милосърдие и с благодатта на Светия Дух, да преодолеят разделенията. Това е мисионерското намерение на Папата за месец януари. В него Светият Отец припомня призива на Свети Павел за единение на вярващите от Първото послание до Коринтяните, който е също толкова актуален и днес, защото както тогава така и днес нашите разделения нараняват Христовото тяло и са повод за скандал в света. Волята на Христос бе за една и единна Църква, която да може да занесе Благата вест от Евангелието до всички и всеки. Пътят на икуменизма има за цел пълното и видимо единство между всички вярващи в Христа и е вдъхновен и воден от Светия Дух.

*******

“Нима Христос се е разделил?” (1 Кор 1:13). Настоятелният призив на Св Павел, отправен в началото на Първото послание до Коринтяните бе избран от наши братя християни в Канада като тема за размишление по време на Седмицата на Молитвата през 2014.

Апостолът с тъга научава, че християните в Коринт са разделени на различни фракции. Някои заявяват: "Аз съм Павлов", други: " аз пък - Аполосов", трети " аз съм Кифин", а други твърдят: "Аз пък - Христов" ( срв с. 12). Свени Павел не може да похвали дори тези, които твърдят, че принадлежат на Христос, тъй като те използват името на Спасителя, за да се отличат от другите си братя и сестри в своята общност. С други думи, конкретният опит или привързаност на отделния човек към някоя значима личност в общността, се превръща в мерило за преценка на вярата на другите.

Сред това разделение, Свети Павел се обръща към християните от Коринт, "в името на нашия Господ Исус Христос" да бъдат в съгласие, така че между тях да не царува разделение, а съвършено единение на мисъл и цел (вж с. 10 ). Общението, за което апостолът пледира, обаче, не може да бъде плод на човешки стратегии. Съвършеният съюз между братя и сестри, може да дойде само ако насочим погледа си към мисълта и сърцето на Христос (вж Фил 2:5). Нека, като се съберем тук в молитва, да осъзнаем, че Христос, който не може да бъде разделен, иска да ни привлече към Себе си, към сърцето Си, към пълното Си и уверено поверяване в ръцете на Отца, към радикалното Си себеизпразване от любов към човечеството. Единствено Христос може да бъде принципът, причината и движещата сила на нашето единство.

Когато се намираме в Негово присъствие, ние осъзнаваме още повече, че не можем да приемем разделенията в Църквата, като нещо естествено и неизбежно за всички форми на човешко сдружение. Нашите разделения нараняват Христовото тяло, те накърняват свидетелството, което сме призовани да дадем за Него пред света. Декретът за икуменизма от Втория Ватикански събор, който апелира към същия текст на Свети Павел, убедително посочва: "Христос Господ основа една Църква и само една Църква. Въпреки това, много християнски общности се представят за истинското наследство на Исус Христос; всички те изповядват, че са последователи на Господа, но се различават във възгледите си и вървят по техни си пътища, сякаш Христос е разделен". Съборният документ продължава: "Такова разделение открито противоречи на волята на Христос, скандализира света и е в ущърб на най-святото дело, а именно проповядването на Евангелието на всяка твар" (Unitatis Redintegratio, 1). Ние всички сме ощетени от тези разделения. Никой от нас не желае да се превърне в причина за скандал. И затова ние всички вървим заедно, като братя, по пътя към единството, допринасяйки за него дори само с това. Единството идва от Светия Дух и носи нещо уникално, което само Светият Дух може да направи, а именно, помирението на нашите различия. Господ очаква всички нас, придружава всички нас и е с всички нас по този път на единството.

Христос, скъпи приятели, не може да бъде разделян! Това убеждение трябва да ни поддържа и да ни насърчава да постоянстваме със смирение и доверие по пътя към възстановяването на пълното видимо единство между всички вярващи в Христа. Сещам се за делото на двама големи Папи: Свети Йоан XXIII и Свети Йоан Павел II. В хода на живота си и двамата осъзнават спешната необходимост от единство и веднъж избрани за Епископи на Рим, те поведоха цялото католическо паство решително по пътя на икуменизма. Папа Йоан откри нови пътеки, които по-рано биха били почти немислими. Папа Йоан Павел представи икуменическия диалог като ежедневен и незаменим аспект от живота на всяка местна Църква. Редом с тях, поставям и Папа Павел VI, друг голям поддръжник на диалога; в тези дни ние честваме петдесетата годишнина от историческата му прегръдката с Патриарх Атинагор от Константинопол.

Делото на тези, мои предшественици, направи възможно икуменическия диалог да се превърне в съществено измерение на служението на епископа на Рим, така че днес Петровото служение не може да бъде разбрано в пълнота без тази готовност за диалог с всички вярващи в Христа. Можем да кажем също, че пътят на икуменизма ни позволи да стигнем до по-дълбоко разбиране на служението на наследника на Свети Петър и трябва да бъдем уверени, че ще продължи да е така и в бъдеще. Като гледаме с благодарност към напредъка, който Господ ни позволи да направим и без да пренебрегваме трудностите, през които икуменическият диалог преминава в момента, нека се молим, за да можем да приемем в себе си Христос и така да вървим към единството, което Той пожела. А да вървим заедно е вече знак за самото единство!

(Папа Франциск, Вечерна молитва за празника Обръщане на Св Павел Апостол, проповед, 25 януари 2014)

превод Бистра Пищийска

 








All the contents on this site are copyrighted ©.