Папа Франциск: не можем да сме безразлични към страданията на потиснатите

На днешната генерална аудиенция Папа Франциск продължи катехизиса си за милосърдието според Светото писание, като посочи, че „Божието милосърдие присъства в цялата история на израелския народ. С милосърдието си Господ придружава пътя на Патриарсите, дарява ги с потомство, води ги по пътеките на опрощението и помирението, както показва историята на Йосиф и неговите братя“ (Бит. 37-50).

Извън официалния текст, Папа Бергольо каза: „Мисля за множеството братя, които са чужди в семейството си и не си говорят. Но тази Света година на милосърдието е добър повод те да се срещнат, да се прегърнат и да си простят, нали? Да забравят за лошите неща“.

Папа Франциско отбеляза, че  „както знаем, в Египет животът на хората е бил тежък. И точно когато израилтяните са смятали, че няма да издържат, Господ се е намесил и ги е спасил“:

 „В книгата Изход се казва: „Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака и с Якова. Бог погледна на израилтяните и Бог разбра положението им“ (2, 23-25).

Папата подчерта, че „милосърдието не може да остане безразлично пред страданието на потиснатите, пред вика на онези, които са подложени на насилие, които са сведени в положение на робство, или са осъдени на смърт. Това е една болезнена реалност, която тревожи всяко едно време, включително и нашето, и често ни кара да се чувстваме безпомощни, изкушавани да станем с безчувствено сърце и да мислим за друго. Докато Бог „не е безразличен“ (Послание за Световния ден на мира 2016), никога не отклонява вниманието си от човешката болка. Милосърдният Бог отговаря и се грижи за бедните, за онези, които крещят от отчаяние. Бог се вслушва и се застъпва за спасение, като насърчава хората, способни да чуят страданията, да действат в полза на потиснатите. Така започва и историята на Мойсей – като застъпник за свободата на народа. Той отива при фараона и настоява да пусне евреите; след това повежда народа през Червено море и пустинята, към свободата. Мойсей, спасен от водите на Нил чрез Божието милосърдие, става застъпник на това милосърдие, като позволява на народа си да се възроди за свобода, спасен от водите на Червено море“.

Извън написания текст, Папата добави: „През настоящата Година на милосърдието, ние също можем да бъдем застъпници на милосърдието,  чрез състрадателни дела, за да сме съпричастни, да утешим, да обединим….Толкова много добрини могат да се правят“.

 „Божието милосърдие е винаги с цел спасение. То е точно обратното на действията на онези, имащи за цел само да убиват: например подпалвачите на войни . Господ, чрез своя раб Мойсей, повежда Израел в пустинята, все едно, че е негов син, възпитава го във вярата и сключва съюз с него, създавайки твърде силна връзка, като тази между баща и син, между жених и невеста. Дотам стига Божието милосърдие. Бог предлага връзка на особена, изключителна, привилегирована любов. Когато съветва Мойсей за съюза, той казва: „Ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено  притежание, защото Мой е целият свят; и вие още ми бъдете царство свещеници и свет народ“ (Изход, 19, 5-6).

 „Милосърдието на Бог прави човека безценен, като лично богатство, което Му принадлежи, което Той съхранява, за което се радва. Това са чудесата на Божието милосърдие, което напълно се изпълнява в Исус, чрез този „нов и вечен завет“, който с прошката си премахва греха ни и окончателно ни прави Божи чеда“ (1 Йн, 3,1).

Папата добави: „Ако ние сме Божи чеда и имаме възможността да наследим добротата и милосърдието спрямо другите, нека поискаме от Бог, през Годината на милосърдието, да правим състрадателни дела; да отворим сърцето си, за да стигнем до всички с милосърдие…“.

След катехизиса, Папата припомни, че Папския съвет „Cor Unum”, по случай Юбилея на милосърдието, е организирал Ден на духовен размисъл за хората и групите от службата за подпомагане. Денят на размисъл, който ще се проведе в отделните диоцези през Великите пости, ще бъде повод за размишление върху призванието да бъдем милосърдни като Отца.

При приключване на генералната аудиенция, Папа Франциск поздрави арабскоговорящите поклонници, по-специално дошлите от Ирак и Близкия Изток:

„Бог не мълчи пред страданията и виковете на своите чеда, нито пред несправедливостта и преследванията, а се застъпва и дарява, със Своето милосърдие, спасение и помощ. Към грешника Той проявява търпение, за да го накара да се промени и търси изгубения, докато го намери, тъй като Бог „иска да се спасят всички човеци и да стигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2,4). Нека Господ ви благослови и ви закриля от злото“.

man / rv