Папата: бракът не е идеал за малцина, а реалност за всички кръстени вярващи

„Църквата продължава да представя брака, в неговите съществени елементи, не като идеал за малцина, а като реалност, която в Христовата благодат, може да бъде живяна от всички кръстени вярващи. Ето защо е нужна една по-голяма подготовка, един нов катекуменат“. Това посочи папа Франциск в словото си към членовете – служители, адвокати и съдии - на Съда на Римската Рота, в традиционната аудиенция за откриването на новата Съдебна година. Папата призова членовете на Римската Рота „преценяват внимателно грешките засягащи сакраменталността на брака“.

В словото си Светият отец се спря на последните два Синода на епископите, посветени на семейството, и припомни, че чрез тях „Църквата посочи на света, че не може да съществува объркване между семейството желано от Бог и всякакъв друг вид съюз“.

Папата припомни, че Римската Рота „е Семеен съд“ но също „Съд на истината за свещения съюз на брака“, два „взаимодопълними аспекта“, защото мисията на Църквата е да показва „милосърдната любов на Бог към семействата, по-специално към наранените от греха и изпитанията от живота семейства, но същевременно и да прогласява неотменимата истина за брака според Божия промисъл“.

Ето защо – каза папата – „Църквата, чрез служението на Римската Рота, има за цел да покаже истината за брака в конкретния случай, за благото на вярващите“ и „но същевременно не може да забрави, че онези, които живеят - по свой избор или поради различни обстоятелства -  в обективно състояние на грешка, продължават да бъдат обект на милосърдната любов на Христос и поради тази причина на самата Църква“.

„Семейството, основано на неразтрогваемия, обединяващ и насочен към прокреацията брак, принадлежи на „мечата“ на Бог и на неговата Църква за спасението на човечеството“, обясни папа Франциск, припомняйки, че „Бог пожела на направи съпрузите участници в неговата любов: на личната любов, която Той има за всеки един от тях и за която ги призовава да си помагат и да се даряват взаимно, за да достигнат до пълнотата на своя личен живот; на любовта, която Той храни към човечеството и всички свои чеда, и за която желае да умножи синовете човешки и да ги направи участници в неговия живот и вечна радост“.

Семейството – прибави папата – „е домашна църква, а семейния дух е Конституцията за Църквата: така християнството трябва да се представя и така трябва да бъде“. Папа Франциск отбеляза, че „Църквата знае, че из между християните някои имат силна вяра, оформена от милосърдието, укрепена от добро вероучение и подхранвана от молитвата и тайнствата, докато други имат слаба вяра, пренебрегвана, неоформена или забравена“.

Що се отнася до тежестта на личната вяра за валидността на брака, папа Бергольо подчерта, че „качеството на вярата не е съществено условие за брачното съгласие, което според доктрината може за бъде заплашено само на естествено ниво“. „Полученият дар в Кръщението продължава да има тайнствено влияние върху душата, дори когато вярата не е била развита и психологически може да изглежда, че я няма“. Не е необичайно за младоженците в момента на отслужването на брака да „имат ограничено съзнание за пълнотата на Божия промисъл, и само след това, в семейния живот, да открият всичко онова, което Бог Създател и Изкупител е установил за тях“.

Ето защо, „липсата на възпитание във вярата, но също и грешката относно единството, неразтрогваемостта и сакраменталното достойнство на брака, опорочават брачното съгласие само ако определят волята“, уточни папата. „Именно затова, грешките относно сакраменталността на брака трябва да бъдат преценени много внимателно“.

Папа Франциск завърши, като подчерта, че „Църквата с обновено чувство за отговорност продължава да предлага брака, в неговите съществени елементи – потомство, благото на съпрузите, единство, неразтрогваемост, сакраменталност – не като идеал за малцина, въпреки съвременните модели насочени към мимолетното и преходното, а като реалност, която в благодатта Христова, може да бъде живяна от всички кръстени вярващи“. Поради тази причина – изтъкна папата – „е наложително от пастирска гледна точка, да се привличат всички Църкви в подходящата подготовка на младоженците за брака, в един своеобразен нов катекуменат, пожелан силно от синодалните отци“.

svt/ rv