Папа Франциск: Светилището е дом на прошката

„Нека преди всичко през този Юбилей на милосърдието, всеки поклонник да изпита радостта от усещането, че е приет и обичан от Църквата“. Това бе пожеланието на папа Франциск изразено по време на аудиенцията с участниците в Юбилея на организаторите на религиозни поклонничества и ректорите на Светилищата по света, които прие във Ватикана. Папата подчерта, че „гостоприемството и приемането на другия е решаващо за евангелизацията“. Оттук и призива на папата към свещениците да бъдат милосърдни към всички, които пристъпват към изповедта.

„Поклонничеството до Светилищата е най-красноречивия израз на вярата на Божия народ“, каза папа Бергольо, според когото „религиозността е най-естествената форма на евангелизация, която трябва да бъде насърчавана и оценявана, без да се омаловажава нейното значение“.

В светилищата – констатира папа Бергольо – „нашия народ живее своята дълбока духовност, онова благочестие, което  от векове оформя вярата с обикновени набожности“:

„Би било грешка да се смята, че който тръгва на поклонничество преживява един масов, а не личен духовен опит. В действителност, поклонника носи със себе си своята история, светлините и мрака на своя живот. Всеки носи в сърцето си едно специално желание и една особена молитва“.

Светият отец отбеляза, че „който влиза в Светилището веднага се чувства като у дома си, чувства се приет, разбран и подкрепен“. Светилището е привилегированото място за среща с Господ и за допир с неговото милосърдие, каза още папата. „Изповедта в едно Светилище е допир до милосърдието Божие“. Папата се спря и на стойността на „приемането на поклонниците“, което определи като „ключова дума“:

„С нашето гостоприемство, с приемането на поклонниците залагаме всичко що притежаваме. Приемането трябва да бъде изпълнено с обич и радост, да е сърдечно и търпеливо! Нужно е много търпение! Евангелията ни представят Исус, който винаги приема дружелюбно онези, които се приближават до Него, по-специално болните, грешниците и отхвърлените. Нека си припомним думите Му: „Който приема вас, Мене приема, който приема Мене, приема Онзи, Който ме е пратил“.

Исус – отбеляза папата – „говори за приемането, но преди всичко го прилага на практика“. За пример Светия отец даде грешниците Матей и Закхей, които след като приемат в дома си Исус променят изцяло живота си. Освен това – припомни още папа Франциск – „книгата на Деянията на Апостолите завършва с епизода, разказващ за Свети Павел, който въпреки че е затворник в Рим, приема всички, които отиват да го посетят. По този начин, неговия дом се превръща в място за възвестяването на Евангелието“.

„Гостоприемството и приемането е наистина решаващо за евангелизацията. Понякога е достатъчна една проста дума, една усмивка, за да накараш човека да се почувства приет, обичан и желан. Поклонникът, който пристига в светилището често е уморен, гладен и жаден… Много пъти това физическо състояние отразява и неговото вътрешно състояние. Затова, този човек се нуждае да бъде приет добре, както на материално ниво, така и на духовно“.

Папа Франциск подчерта, че е „важно поклонникът, който прекрачва прага на Светилището да се почувства не само като гост, а като част от семейството; трябва да се чувства като у дома си, очакван, обичан и гледан с очите на милосърдието“. Това трябва да важи за всички, дори и за „любопитните туристи“, защото „във всеки един има сърце, търсещо Бог, понякога без дори да се осъзнава напълно това“:

„Трябва да направим така, че всеки поклонник да изпита радостта от усещането, че най-накрая е разбран и обичан. По този начин, завръщайки се в къщи ще изпита носталгия за изживяното и ще поиска да се върне отново, но преди всичко ще поиска да продължи по пътя на вярата във своя всекидневен живот“.

Папа се спря и на „приемането от страна на изповедниците“. Светилището – каза папата – „е дом на прошката и всеки един се среща с нежността на Отца, който е милосърден към всички без изключение“:

„Онзи който пристъпва към изповедалнята го прави, защото се е разкаял за своите грехове. Изпитва нуждата да се приближи там. Долавя ясно, че Бог не го осъжда, а го приема и го прегръща, както бащата на блудния син, за да му върне достойнството на син (виж. Лк. 15, 20-24). Свещениците в светилищата трябва да имат сърце изпълнено с милосърдие; тяхното поведение трябва да бъде като това на един баща“.

Накрая папата пожела „настоящия Юбилей на милосърдието да бъде живян с вяра и радост и като едно-единствено голямо поклонничество“.

svt/ rv