Папата: не съществуват светци без грях и грешници без бъдеще

Бог не се спира на външния вид, а гледа сърцето. Това посочи папа Франциск на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, който в проповедта си се спря на първото литургично четиво, разказващо за избора на младия Давид за цар на Израил. Папата подчерта, че също в живота на светците има изкушения и грехове, както показва живота на Давид, но никога не трябва да се използва Бог за постигането на лични интереси.

В първата книга Царства, Бог отхвърля Саул, защото „сърцето му бе затворено и не се подчини на Господ“. Затова, Бог търси друг цар, но изборът не следва човешките критерии, защото Давид бе най-малкия от синовете на Иесей. Но Господ помага на пророк Самуил да разбере, че за Него не е важен външния вид, а сърцето, защото „Господ гледа сърцето“:

„Често пъти сме роби на външността, от външния вид на нещата и сме подвластни на това. Но Господ знае истината. Подобна е историята и на Давид. Пред пророк Самуил минават седемте сина Иесей, но Господ не избира никого от тях. Самуил е в трудност и казва на Иесей: „и този Господи не избра. всичките ти ли деца са тука?“. Не – отговаря Иесей – „остава още най-малкият; той пасе овците“. Пред човешките очи това момче, нямаше стойност“.

За хората нямаше стойност, но Господ го избира и заповядва на Самуил да го помаже и „от оня ден Дух Господен почиваше върху Давид“. „От онзи ден целият живот на Давид бе живот на човек помазан от Господ, избран от Господ“. Но дали Господ го направи свет?, запита папата. „Не! Вярно е, че цар Давид е светия цар Давид, но е свят след един дълъг живот, белязан и от грехове“:

„Светец и грешник. Човек, който съумя да обедини Царството, съумя да води народа на Израил. Но имаше и много изкушения и грехове през живота, дори стана и убиец. За да покрие своята похотливост, греха на прелюбодеянието, заповяда да се убие. Но когато Бог му изпраща пророк Натан, за да му покаже реалността, защото не осъзнава извършеното варварство, Давид признава своя грах и иска прошка“.

Неговият живот – каза папата – продължи, изпълнен със страданието за предателството на своя син, но никога не използва Бог за постигането на лични цели. Папата припомни и епизода, в който Давид е принуден да избяга от Ерусалим, но връща назад Ковчежето на завета, казвайки, че никога няма да използва Господ за своя защита. А когато е хулен, цар Давид в сърцето си казва, че „го заслужава“.

Давид – продължи папа Бергольо – „е изпълнен и с великодушие и благородство, защото можеше да убие Саул, но не го направи“. Ето, това е светия цар Давид, голям грешник, но разкаян. „Трогва ме живота на този човек, който ни подтиква да се замислим над нашия живот“, каза папата:

„Всички ние сме избрани от Господ за Кръщението, за да бъдем Негов народ, за да бъдем Свети; всички сме осветени от Господ по този път към светостта. Историята на това дете, на това момче, на този мъж, който в живота си направи много добри и по-малко добри неща, ме подтиква да мисля, че в християнския живот, по пътя, по който Господ ни приканва да вървим, не съществува Светец бе грях, както и грешник без бъдеще“.