Молитвена осмодневница за християнско единение - ден първи

Отвалете камъка

Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви (Иез. 37, 12-14).

Твоята правда, Боже, е до вишни небеса, Ти си извършил велики дела (Пс. 70/71, 18б-23).

Само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим (Рим. 8, 15-21).

Няма Го тук, Той възкръсна, както беше казал (Мт. 28, 1-10).

Коментар

Размишленията за този ден са подготвени от Центъра за Католическата младеж в архиепархията на Рига и отразяват техния опит за подготовка на икуменичен Кръстен път - едно годишно икуменично събитие от голямо значение в Латвия. Този опит кани да се размишлява върху това, какво означава Страдание и Възкресение в латвийски контекст, както и за великите дела, които покръстените християни са призвани да известяват.

Съветският период на Латвия продължава да потиска жителите на този народ. Остават много мъка, страдания и неизлечими рани, които е трудно да се простят. Всичко това прилича на този огромен камък поставен на входа на гробницата на Исус. Нараняванията от такова естество ни затварят в духовен гроб.

Но ако в нашето страдание и болка се обединим с Неговото страдание, историята няма да остане на този етап и да ни остави затворени в нашите гробове. Земетресението от Възкресението на Господ е необикновено събитие, когато се отварят нашите гробове и ние сме освободени от тъгата и горчивината, които ни държат в изолация едни от други.

Ето Величието на Господ: това е Неговата любов, която разтърси земята, изтърколи камъните, направи ни свободни и ни повика навън в утрото на новия ден. Така в тази нова зора, ние се обединихме с нашите братя и сестри, които също бяха затворени и пострадали. И като Мария Магдалена и ние трябва да „напуснем набързо“ този велик момент на радост, за да отидем да известим на останалите това, което направи Господ.

Въпроси

Кои са събитията, ситуациите и обстоятелствата в нашия живот, които ни карат да се затворим в гроба на мъката, тъгата, грижата, безпокойството и отчаянието? Какво ни пречи да приемем обещанието и радостта от Възкресението на Христос?

До каква степен сме готови да споделим своя опит от Бог с тези, които срещаме по пътя си?

превод в. Истина-Veritas