Общи действия за кризата с мигрантите и борба с фундаментализма и безразличието

„На дипломатическо ниво Светият престол никога не ще престане да работи, за да бъде чут гласа на мира до краищата на земята“. Това е обещанието на папа Франциск отправено към акредитираните към Светия престол дипломати, които прие в Sala Regia в Апостолическия дворец във Ватикана за традиционната среща за началото на новата година. В словото си папата посочи, че основния приоритет на Светия престол е да се даде отговор за феномена с миграциите и по-специално призова Европа – въпреки страха, породен от тероризма – да не губи своите ценности и „принципи на хуманност“. Словото на папата е отправено не само към присъстващите дипломати на срещата, а към всички, призовавайки ги да „чуят гласът на многобройните отчаяни хора“ и да не изпадат в „онова чувство на безразличие към ближния, което подтиква към игнорирането на човешката природа на другите и превръща хората в страхливи и цинични“.

Гласът на бягащите от ужасни войни

Папа Франциск призова „да се послуша гласа на хилядите плачещи хора, които бягат от ужасни войни, преследвания и нарушения на човешките права или от политическата и социална нестабилност“. Викът на онези, които „са принудени да бягат, за да избегнат неописуеми варварства или мъченичеството, единствено заради религиозната си принадлежност“. Гласът на онези, които „бягат от крайната бедност“. „Болно е да се констатира, че често тези мигранти не се поместват в международните схеми за защита на базата на международните споразумения“, посочи папата и пожела Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, свикана от ООН през май, „да постави човека и неговото достойнство в сърцевината на всеки хуманитарен отговор. Нужни са ресурси, но преди всичко политическа воля“, каза папа Бергольо.

Християните в изгнание

Папа Франциск заклейми „арогантността на властимащите, които манипулират слабите за егоистични цели или заради стратегически или политически изгоди“ и изрази неодобрението си, че често мигрантите са принудени да се обръщат към търгуващите с хора, като настоя да „се сложи край на трафика на хора“. Светият отец припомни, че „мнозина от тези мигранти, не биха напуснали никога родината си, ако не са принудени“ и сред тях „има многобройни християни, които все по-масово напускат през последните години родните си земи, в които обитават още от началото на християнството“. Мнозина от тях биха искали да се завърнат в своите страни, ако „съществуваха условия на сигурност и за препитание“, посочи папата и припомни многобройните християни в Близкия Изток, „желаещи да допринесат, като пълноправни граждани, за благоденствието на своите народи“.

Трагедия, която може да бъде спряна

С реализъм папа Франциск посочи, че „голяма част от причините за миграциите можеха да се разрешат отдавна, предотвратявайки по този начин многобройни бедствия. Може да се направи много за спирането на тези трагедии и за изграждането на мира“. Въпреки това, за тази цел, „трябва да се преосмислят вече утвърдените практики и навици, като се започне от проблематиките свързани с търговията на оръжия, проблема с доставката на суровини и енергия, инвестициите, от финансовите политики за развитие до бича на корупцията“. Папа Франциск призова за разработването на проекти в средносрочен и дългосрочен план“, които да преминат извън рамките на извънредните ситуации и да „спомогнат за интеграцията на мигрантите в приемащите страни и да насърчат развитието на приобщаващи политики с държавите на произход“. Тези проекти не трябва да подлагат предоставените помощи на стратегии и практики, които са идеологически чужди или противоречащи на културите на народите, за които са предназначени.

Европа, не забравяй коя си

Специална част от словото на папа Франциск бе посветена на Стария Континент, който стана свидетел, в своята нова история, на безпрецедентни „огромни миграционни потоци“. „Много мигранти – поясни папата – виждат в Европа една опорна точка за своите принципи, като равенството пред закона и ценностите, заложени в самата човешка природа“. Но огромния брой бежанци, дошли в Европа, „изглежда сякаш разклащат системата за приемственост, която все още е един фар на хуманност, на който можеш да се опреш“. Папа Франциск констатира, че „често се запитваме за реалните възможности на приемствеността и приспособяването на хората“. Но също така и за сигурността, „с изключително изострените страхове от разпростиращата се заплаха на международния тероризъм“. Миграционният поток изглежда сякаш „заплашва основите на онзи хуманистичен дух, който от века Европа обича и защитава. Не можем да си позволим да загубим ценностите и хуманните принципи, на зачитане на достойнството на всеки човек, на субсидарността и взаимната солидарност“, дори – призна папа Франциск – „в някои моменти на история, те да се превърнат в непоносима тежест“.

Страните на първа линия в помощ на мигрантите

След като благодари за инициативите в някои държави, показали особено благородство към мигрантите (Ливан, Йордания, Турция, Гърция), папа Франциск изказа особена благодарност към Италия „чиито решаващи усилия спасиха многобройни човешки животи в Средиземно море и, която все още продължава да се грижи на своята територия за голям брой бежанци“. „Пожелавам чувствата на гостоприемство и солидарност, които отличават италианския народ да не се ослабят от неизбежните трудности в момента“ и да са в състояние „да приемат и интегрират социалния, икономически и културен принос на мигрантите“. Важно е – поясни папата – „народите на първа линия в борбата с настоящата извънредна ситуация, да не бъдат оставени сами. Нужен е искрен и почтителен диалог между страните, включени в проблема – тези на произход, на транзит или на приемственост – за да може с по-голяма креативна смелост, да се намерят нови и дълсрочни решения. Не можем в настоящата ситуация да търсим решения, които да се следват индивидуалистично от отделните държави“.

Екстремизмът и липсата на идеали

Папа Франциск, посочи, че не могат да се пренебрегнат и „културните последствия, свързани с миграционния феномен, като се започне от тези свързани с религиозната принадлежност“. Екстремизмът и фундаментализмът – посочи папата – „намират плодотворна почва не само в манипулацията на религията, целяща взимането на власт, но също и в липсата на идеали и загубата на идентичността – също религиозната -, която трагично бележи така наречения Западен свят. От тази липса се ражда страха, който подтиква да се гледа на другия като на опасност, като на враг, да се затворим в себе си, загнездвайки се на предварително създадени позиции“. Ето защо – каза папата – „приемствеността може да бъде благоприятен повод за едно ново разбиране и отварянето на хоризонта, както за онзи, който е приет, чието задължение е да зачита ценностите, традициите и законите на общността, която го приема, така и за приемащата общност, призована да оцени онова, което всеки имигрант може да предостави в полза на цялата общност“.

Името на Бог не се използва, за да се убива

В част от словото си папата се спря и на тероризма на фундаметалистка основа: „Единствено една идеологическа и отклонена форма на религия може да мисли да раздава правосъдие в името на Всевишния и умишлено да убива невинни хора, както се случи при кървавите терористични атентати през миналите месеци в Африка, Европа и Близкия Изток“.

Заплахите срещу семейството

Като припомни Световната среща на семействата във Филаделфия през септември м.г., папата цитира „многобройните предизвикателства пред които е изправено семейството днес, заплашено от нарастващите опити от страна на някои да предефинират самата институция на брака чрез релативизма, културата на преходното, липсата на отвореност към живота“.

Напреженията в Персийския залив и севернокорейската бомба

Папата припомни сериозните разногласия, породили се в района на Персийския залив, както и обезпокояващия военен ядрен опит на корейския полуостров. „Пожелавам, разногласията да отстъпят място на гласа на мира и добрата воля, в търсенето на разбирателство“. В словото не липсва и пожеланието да се „изцелят дълбоките рани, разделящи израелци и палестинци“.

Положителни знаци в Централноафриканската република и надежда за Сирия и Либия

Накрая папа Франциск цитира „атмосферата на мирно съжителство, в която са преминали последните избори в Централноафриканската република, което е положителен знак на волята да се следва пътя на пълното национално помирение“. Светият отец припомни новите инициативи „от страна на Кипър за премахването на дългогодишното разделение“ и усилията на колумбийския народ за „преодоляване на конфликтите от миналото“. Накрая папата сподели, че гледа с надежда „към предприетите стъпки от международната общност за политическото и дипломатическо решение на кризата в Сирия и Либия“.

svt/ rv