„Историческото” споразумение за климата в Париж с някои дефекти

Споразумението в края на Конференцията в Париж за климатичните промени (Cop21) бе прието с ентусиазъм от асамблеята, но вече се появяват  недоволства за леността с която решенията ще бъдат приложени на практика. Най-доволните са индустриалците – особено с възобновяема енергия – за които се открива широко поле за действие и пазар с нарастващи възможности.

Под 2 градуса

С приемането на документа страните се задължават да ограничат средната температура на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий и да положат усилия да го сведат до 1,5 градуса.

От участвалите на конференцията195 държави, 186 вече обявиха мерки за ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове до 2025-2030г. Проблемът е, че въпреки взетите мерки, според различни учени, температурата ще се увеличи с 3 градуса. И островните държави – заплашени да потънат поради повишаването на морското ниво – заявяват че се намират в опасност за съществувание още при повишаването с 1,5 градуса.

Друг спорен елемент е прегледа на всеки пет години на националните планове за ограничаване на затоплянето. През 2018 трябва да бъде представен специален договор на чиято база ще бъде проучено как да се достигне до резултата от 1,5 градуса, а 195-те държави ще бъдат приканени да вземат подходящи решения. Първата задължителна ревизия е предвидена за 2025г: може би ще бъде твърде късно.

Финансовите помощи

Още през 2009 индустриализираните страни обещаха таван от 100 милиарда долара финансиране за развиващите се страни до 2020г., нужни за преминаване към чисти енергии и за посрещане на щетите от глобалното затопляне, тъй като ще бъдат първите жертви на замърсяването и дезертификацията.

В текста на споразумението от Париж се твърди, че 100 милиарда са само „базата”, която ще нараства малко по малко. Развиващите се страни настояваха да не бъдат единствените в този принос и поискаха участието на страни като Китай, Южна Корея, Сингапур и страните производителки на петрол. Формулировката в текста обаче потвърждава ангажимента на развитите страни и „насърчава” други страни да подкрепят фонда чрез доброволни дарения.

Ощетените страни

Неясна остава и помощта към невъзвратимо засегнатите от климатичните промени страни. Фактът, че проблемът е повдигнат е вече победа за уязвимите страни, но остава неясен механизмът с който помощите ще бъдат разпределени и кой ще ги осигури. Съединените щати, смятани за първите отговорни за глобалното затопляне, успяха да вмъкнат в текста фраза, че тази помощ не може да бъде база за предявяване на отговорност или изискване на обезщетение.

Учените и индустриалците

Научната общност посрещна споразумението с умерено задоволство: всички са на мнение, че взетата посока е правилна, но е необходимо участието на всички, а решенията да бъдат приложени на практика. Ако това се осъществи, според климатолозите, до няколко десетилетия договорът може да сведе до нула използването на изкопаеми горива.

За индустриалците обаче задоволството е огромно, тъй като съзряват важен пазар за преминаването от енергии, използващи въглища и петрол, към т.н чисти енергии (газова, слънчева, вятърна  и др.) Според проучванията на ООН, за да се ограничи използването на въглища и се прекрати повишаването на температурата са необходими 1000 милиарда долара годишно.

Според изчисления на Международната агенция за енергия, през следващите 10 години възобновяемата енергия ще привлече 59% от капиталовложенията в енергийния сектор, а между 2026 и 2040 ще достигнат 75%.

dg/ asianews