Вярата отваря винаги нови пътища за разума и мира

„Силата на вярата, носеща благодатта на Христовото Евангелие, може да отвори винаги нови пътища за разума и политическите преговори". Това подчерта папа Франциск на литургията, която предстоятелства във Ватиканската базилика „Свети Петър“ за празника на Пресвета Дева Мария, Майка Божия и в деня, в който международната общност чества Световния ден на мира. Папата разобличи войните и насилията, „многобройните мъже и жени, които бягат от войната, глада и преследванията, готови да пожертват живота си, за да бъдат зачитани техните основни права“. Изглежда така, констатира папата, „сякаш реката на страданията, преминаваща през света, е в противоречие с пълнотата на времената, белязана от Раждането на Исус Христос. Но тази пълноводна река е безсилна пред океана на милосърдие, заливащ света“, каза папата.

Проповедта на папата бе посветена на божественото майчинство на Мария. Но какво означава, че Исус се роди, когато се изпълниха времената?, запита риторично папа Бергольо. „Христовото идване в света не може да бъде обяснено исторически или политически. Бе време, в което народът на Израил не беше свободен и бе подчинен на римските завоеватели. Ето защо е необходимо да изтълкуваме раждането Му по друг начин“:

„В момента, в който Бог установи, че е дошъл момента да изпълни направеното обещание, тогава за човечеството се осъществява пълнотата на времената. Ето защо, историята не решава за раждането на Исус; по-скоро идването Му в света позволява на историята да стигне своята пълнота“.

Затова, от раждането на Сина Божий – продължи папа Франциск – започва изчислението на една нова ера, тази в която се изпълва древното обещание. Това означава понятието за „пълнота на времената“:

„Пълнотата на времената е личното присъствие на Бог в нашата история. Сега можем да съзрем неговата слава, която сияе в бедната на една ясла, и да бъдем окуражени и подкрепени от Неговото Слово станало „малко“ в едно детенце. Благодарение на Него, нашите времена могат да намерят своята пълнота“.

Въпреки това, посочи папата, днес тази тайна изглежда се противопоставя с драматичния опит от историята. „Всеки ден, докато искаме да бъдем подкрепяни от знаците на присъствието на Бог, се сблъскваме с противоположни и негативни знаци, които по-скоро ни карат да Го чувстваме отсъстващ пред несправедливостите, насилията, господството на по-силния над по-слабия, беззаконието, омразата, жаждата за война, преследванията. Една река от страдания, подхранвана от греха, която противоречи на пълнотата на времената, реализирана от Христос“:

„Въпреки това, тази пълноводна река е безсилна пред океана на милосърдието, заливащо нашия свят. Всички сме призовани да се потопим в този океан, да се преродим, за да победим безразличието, което възпрепятства солидарността, и да излезем от фалшивия неутралитет, който възпрепятства споделянето“.

Призовани сме да се превърнем в сътрудници на Бог в изграждането на един по-справедлив и братски свят, където всеки човек и всяка твар да живее в мир, в хармонията на изначалното сътворение на Бог. Всичко това – каза папата – се ражда от „онова „да“, което Мария каза на Ангел Гавраил, който ѝ възвести божественото майчинство. Древното обещание се реализира в нейната личност:

„Тя повярва на думите на Ангела, зачена Сина Божий и стана Майка на Господ. Чрез нея, чрез нейното „да“, дойде пълнотата на времената“.

В края на проповедта си на първата за годината литургия, съпроводена от песните на детските хорове от Pueri Cantores, папата посочи:

„Там, където не могат да достигат философските разсъждения, нито политическите преговори, там може да стигне силата на вярата, която носи благодатта на Евангелието на Христос и която може да отвори винаги нови пътища за разума и преговорите“.