Тайнството Помирение според папа Франциск

„Милосърдието на Бог винаги ще бъде по-голямо от всеки грях“. Това пише папа Франциск в туит съобщението на своя девет езичен акаунт @Pontifex в социалната мрежа Twitter. Думите са от Булата Misericordiae Vultus за обявяването на Юбилея на милосърдието. В документа папата призовава „отново да се постави убедително в центъра Тайнството на помирението, защото то ни позволява да докоснем с ръка величието на милосърдието“.

„Никой не може да ограничи любовта на Бог, който прощава“, пише папа Франциск в текста на Булата за Юбилея. Но прошката – припомни той в началото на тази година – има едно условие:

„„Не съществува грях, който Бог да не може да прости! Само онова, което избягва Божието милосърдие не може да бъде простено, както онзи, който избягва слънцето на може да бъде нито осветен нито стоплен“. (Слово към участниците в курса, организиран от Апостолическата Пенитенциария, 12 март 2015).

Един от важните знаци на Юбилейната година е Изповедта, каза папата по време на генералната аудиенция на 16 декември:

„Бог ни разбира дори и с нашите ограничения и противоречия. Не само, Той, с любовта си ни казва, че именно когато признаем греховете си е още по-близо до нас и ни стимулира да вървим напред. Бог ни казва, че когато признаем нашите грехове и поискаме прошка, Небесата ликуват, Исус ликува: това е Неговото милосърдие“ (Генерална аудиенция, 16 декември 2015).

Опрощаването на греховете – посочва папа Бергольо – не е „плод на нашите усилия, а е дар на Светия Дух, който ни изцелява“. То „не е нещо, което можем сами да си дадем. Аз не мога да кажа: опрощавам си греховете. Прошката се иска от друг и при Изповедта искаме прошка от Исус“:

„Някой може да каже: аз се изповядвам само с Бог. Да, ти можеш да кажеш на Бог „прости ми“ и да му кажеш греховете си, но нашите грехове са също срещу братята и Църквата. Затова е необходимо да се поиска прошка от Църквата, от братята, в лицето на свещеника“ (Генерална аудиенция, 19 февруари 2014).

Пристъпвайки към Тайнството на помирението, също и срама е здравословен:

„Също и срама е добър, здравословно е да се срамуваме. Срама ни се отразява добре, защото ни прави по-смирени“ (Генерална аудиенция, 19 февруари 2014).

Но Изповедта „не трябва да бъде изтезание“. Изповедниците – е призива на папата – трябва да зачитат достойнството и историята на всеки един. „Дори и най-големият грешник, който пристъпва към Бог, за да Му поиска прошка е свещена земя, която трябва да бъде култивирана с пастирско посвещение, грижа и внимание. Всеки трябва да излезе от изповедалнята щастлив, с радостно лице и надежда“:

„Тайнството, с всички действия на каещия се, не трябва да бъде тежък, досаден и натрапчив разпит, а по-скоро една освободителна среща изпълнена с хуманност, чрез която да се възпита в милосърдието, което не изключва, а включва и усилията за поправянето, до колкото е възможно на извършеното зло“ (Слово към участниците в курса, организиран от Апостолическата Пенитенциария, 12 март 2015).

Папата посочва, че „изповедникът не трябва да бъде нито отстъпчив, нито твърде строг, а по-скоро милосърден“:

„Първия казва: „Това не е грях, давай нататък!“, а втория казва: „Не, законът казва..“. Нито един от тези двама изповедници се отнася с каещия се като с брат. Каещият трябва да се хване за ръка и да се придружи по неговия път на обръщане. Милосърдието означава да се грижиш за братя или сестрата и да им помагаш да вървят напред“ (Слово към участниците в курса, организиран от Апостолическата Пенитенциария, 12 март 2015).

svt/ rv