2015-12-21 13:58:00

Необходимите добродетели за работещите в Римската курия


„Реформата ще продължи с решителност, увереност и яснота. Скандалите не могат да помрачат значението на работата и посвещението на Римската курия в служба на папата и цялата Църква“. Това посочи папа Франциск на аудиенцията с членовете на Римската курия, с които се срещна за традиционните Рождественски пожелания в Клементинската зала във Ватикана. Светият отец припомни, че в миналогодишното си слово към Курията изброи „болестите, които могат да засегнат всеки християнин, курия, общност, конгрегация, енория и църковно движение“, и които „се нуждаят от превенция, бдителност, грижа и за съжаление в някой случаи болезнени и продължителни намеси“. Тази година в обръщението към кардиналите и епископите папата изброи необходимите добродетели за работещите в Курията.

Светият отец посочи, че някои от болестите, посочени през 2014 се появиха и през тази година, причинявайки не малко страдания на цялото тяло и наранявайки многобройни души. „Дължимо е да се подчертае, че това е и ще бъде винаги предмет на искрен размисъл и решителни мерки. Реформата ще продължи с решителност, увереност и яснота, защото Ecclesia semper reformanda (от лат. Църквата винаги трябва да се реформира).

Въпреки това – уточни папата – „дори и скандалите не могат да скрият ефективността на служението, което Римската курия, с големи усилия, отговорност и посвещение, отдава на папата и цялата Църква, а това е една истинска утеха“. Затова, поясни Светия отец, „би било голяма несправедливост, ако не се изкаж искрена благодарност и дължимо насърчение към всички здрави и честни хора, които работят в нея с отдаденост, преданост, лоялност и професионализъм“.

Папа Франциск подчерта, че „съпротивите, трудностите и паденията са също повод за растеж, а не за обезсърчаване. Възможност за да се завърнем към същественото, за размисъл над съзнанието за нас, за Бог, за ближните, за „усещането за Църквата и за вярата“ (sensus Ecclesiae et sensus fidei).

В контекста на Годината на милосърдието папа Франциск предложи на членовете на Римската курия „практическо помагало, каталог на необходимите добродетели, за работещите в Курията“ и за всички, които желаят „да направят плодоносно служението си към Църквата. Папа Бергольо призова ръководителите на различните ватикански ведомства да „обогатят и допълнят“ този каталог.

Мисионерство и Пастирски дух

Мисионерството е това „което прави и показва Курията плодовита и плодотворна“, а „здравия пастирски дух е добродетел, необходима за всеки свещеник и мярка за нашата свещеническа и куриална дейност“.

Компетентност и Далновидност

Първата добродетел „изисква лично усилие за придобиване на необходимите качества, за по-доброто изпълнение на личните задължения и дейности, с интелект и интуиция“. Тя се противопоставя на препоръките и подкупите. Далновидността „е готовността на разума да се справи с различните ситуации с мъдрост и креативност“.

Духовност и Хуманност

Духовността „е гръбначният стълб на всяко служение в Църквата и в християнския живот“. Хуманността е „онова, което въплътява истинността на нашата вяра, онова, което ни прави различни от машите и роботите, които не чувстват и не се трогват. Когато ни е трудно да плачем истински или да се смеем от сърце, това означава, че е започнал нашия упадък, нашето преобразяване от „хора“ в нещо друго“.

Безупречност и Вярност

Безупречността е необходима „за да се избегнат скандалите, които нараняват душите и заплашват достоверността на нашето свидетелство“. Вярност „към нашето посвещаване и нашето звание“. Тук папа Франциск цитира думите на Исус към онзи, който скандализира най-малките: по-добре ще е за него да го хвърлят в морската дълбочина.

Рационалност и Доброта

Рационалността служи „за да се избегнат емоционалните ексцесии“, а добротатаа „за да се избегнат ексцесиите на бюрокрацията, програмирането и гоненето на графици“. Всяка ексцесия – отбеляза папата – „е показател на някакво неравновесие“.

Кротост и Решителност

Кротостта „ни прави внимателни в преценките, способни да се въздържаме от импулсивни и прибързани действия“. Решителността означава, да „действаме с непоколебима воля, с ясна визия и с послушание към Бог“ и единствено чрез върховния закон за спасението на душите.

Милосърдие и Истина

„Това са два неделими добродетели за християнския живот, защото милосърдието без истината се превръща в идеология на една разрушаваща добронамереност, а истината без милосърдието се превръща в сляп легализъм“.

Честност и Зрялост

Честността е „праведността, последователността и пълната искреност със самите нас и с Бог“. Онзи, който е честен, действа праведно, дори и когато около него няма надзорници или началници, „честният човек не се страхува да бъде изненадан, защото никога не заблуждава онзи, който му се доверява. Той никога не господства над хората или нещата, които са му поверени“. От своя страна Зрялостта е „стремежът да се постигне хармония между нашите физически, психически и духовни възможности“.

Почтителност и Смирение

Първата добродетел е дарба на онези хора, „които винаги се стремят да показват истинско уважение към другите, към своята роля, към началниците и подчинените, към документите, към дискретността и поверителността“. Смирението е добродетел „на хората изпълнени с Бог, които колкото повече напредват, толкова повече нараства в тях съзнанието, че са нищо и не могат да направят нищо без благодатта на Бог“.

Усърдие и Бдителност

Безсмислено е – поясни папата – „да отворим всички Свети врати във всички базилики по света, ако вратата на нашето сърце е затворена за любовта, ако нашите ръце са затворени за даряването, ако нашите домове  са затворени за гостоприемството, ако нашите църкви са затворени за приемането. Вниманието означава „да се грижим за детайлите и да предлагаме най-доброто от нас и никога да не отслабваме бдителността към нашите пороци и недостатъци.

Безстрашие и Готовност

„Означава да не се плашим пред трудностите и да действаме смело, решително и без равнодушие“. Готовността, означава да „действаме със свобода и ловкост без да се привързваме към временните материални неща“, без никога „да се натоварваме с излишни неща и да се затваряме в личните си планове и без да бъдем доминирани от амбицията“.

Надеждност и Умереност

Надежден е онзи, „който изпълнява своите задължения сериозно и достоверно когато е наблюдаван, но най-вече, когато е сам и никога не изневерява на даденото му доверие“. Умереността е „способността да се откажеш от излишното и да устоиш на доминиращата консуматорска логика. Означава да гледаш света с очите на Бог и с погледа на бедните и от страната на бедните“. Умереният човек „е съществен във всичко, защото знае как да намалява, ремонтира, възстановява и рециклира и живее с чувството за мярка“.

Папата завърши словото си като пожела „милосърдието да води нашите стъпки, да вдъхновява нашите реформи, да озарява нашите решения. Нека то да ни научи кога да вървим напред и кога трябва да направим стъпка назад“. Светият отец цитира молитвата посветена на Блажен Оскар Ромеро: „Понякога ни е в полза да направим стъпка назад и да погледнем от далеч. Ние сме работници, а не началници, слуги, а не месия“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.