Блажена Майка Тереза от Калкута светица

В деня на своя рожден ден, на аудиенция с префекта на Конгрегацията за процесите на светците, крад. Анджело Амато,  папа Франциск,одобри чудото приписано на застъпничеството на блажена Майка Тереза от Калкута, давайки разрешението и си за публикуването на декрета за нейната канонизация. Последната оценка на чудотворното изцеление бе направена на 15 декември от натоварените за неговото проучване кардинали и епископи, които изразиха своето изцяло положително мнение.

Чудото, което ще отведе до почестите на олтарите блажена Майка Тереза от Калкута, със светското име Агнес Гонджа Бояджиу е научно необяснимо изцеление на четиридесет и две годишен бразилец в последен стадий на злокачествен тумор на мозъка. Пълното оздравяване на вярващия от диоцеза на Сантос става след силните молитви на болния към Майка Тереза. Необяснимо, при последната Компютърна томография на 9 декември 2008, ракът е напълно изчезнал, след като вече се е бил разпространил в голяма част на мозъка. На 10 септември т.г. колегията на медицинския съвет, проучваща случая, единодушно е признала научното необяснимото изчезване на болестта. Единодушно е и мнението на богословите, които, според процедурата, са призовани да изразят и съставят своя вот върху съвършената причинно-следствена връзка между молитвите към блажена Майка Тереза и внезапното изцеление.

По време на своята апостолическа визита в Тирана през 2014, папа Франциск сподели своята среща с Майка Тереза от Калкута, по време на Синода на епископите през 1994: „Беше седнала точно зад мен, по време на работните сесии. Възхищавах се на нейната сила, решителността на нейните изказвания, без да се смущава от асамблеята на епископите. Казваше, това, което искаше да каже. Ако беше моя настоятелка, щях да се страхувам от нея“, посочва папа Франциск.

На аудиенцията си с кард. Амато, папата одобри и декретите за още една канонизация и четири беатификации, но също и признаването за героичните добродетели на дванадесет нови Божи Раби, сред които монс. Анджело Рамацоти, основател на Папския институт за чуждестранните мисии (PIME).

Канонизация на майка Мария Елизабета Хеселблад, основателка на сестрите бригитинки в Рим

Другата бъдеща светица на Католическата църква е блажена майка Мария Елизабета Хеселбад (1870-1957) от шведски произход, родена в семейство на лютерани и основателка в Рим на Ордена на Пресветия Спасител на света Бригита, познати като сестрите бригитинки, чиято отличителна харазма е икуменизма. Майка Хесебад е обявена за блажена от Йоан Павел II през 2000 година.

 Новите блажени на Църквата

Първата от четиримата нови блажени на Църквата е италианската мистичка Итала Мела (1904-1957); до нея ще се наредят украинския свещеник Ладислао Буковински (1904-1974) и италианските монахини Мария Челесте Кростароса (1696-1755), основателка на Сестрите на Пресветия Изкупител, и Мария на Исус (1852-1923), основателка на Конгрегацията на сестрите капуцинки на Непорочната от Лурд.

Божият раб монс. Анджело Рамацоти, основател на Папския институт за чуждестранните мисии

Що се отнася до останалите декрети на Конгрегацията за процесите на светците на първо място се откроява монс. Анждело Рамацоти (1800-1861), основател на Папския институт за чуждестранните мисии, който през 1850, по желание на Пий IX създава в Милано първата семинария за подготовка на мисионери. Неговата семинария за чуждестранните мисии бе едно своеобразен предшественик на връзката между мисията сред на народите и местните Църкви, която дълги години след това Пий XII ще постави в центъра на своята Енциклика Fidei donum. Монс. Рамацоти изпълнява своето пастирско служение в Италия, първо като епископ на Павиа, а след това като Патриарх на Венеция. В трудните времена на Възраждането живее мисионерския дух на своето служение като човек на мира и е особено внимателен към нуждите на бедните. Умира на 24 септември 1861. 

Сред останалите нови Божии Раби изпъкват: Терезио Оливели (1916-1945) известен с участието си в съпротивата и преди всичко за своята молитва на „бунтовниците на любовта“, която се превръща в манифест на духа, с който младите католици участват в борбата за освобождението от нацистката окупация. Умира на 17 януари 1945 след тежък побой в нацистки концентрационен лагер; брат Уилям Ганьон (1905-1972), американски богопосветен от ордена на „Фатебенефратели“, посветил живота си сред болните във Виетнам. Умира в Сайгон, днешен Хошимин, на 28 февруари 1972, в разгара на войната, след като даде всичките си сили за грижата към жертвите от конфликта.

svt/ rv