Папата: милосърдието и прошката не трябва да останат само красиви думи

Милосърдието и прошката не трябва да бъдат само красиви думи, а да трябва да се реализират във всекидневния живот. Любовта и прошката са конкретни и видими знаци, че вярата е преобразила нашите сърца и ни позволява да изразим в нас живота на Бог. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“ с участието на повече от 20.000 вярващи и поклонници от цял свят, които поздравиха папата за неговия 79 рожден ден, който ще отбележи на 17 декември. Светият отец насочи вниманието на присъстващите към значението на Светата врата, Изповедта, милосърдието и прошката, които са характерни знаци на Юбилейната година. Папата отправи призив „вратата на нашето сърце винаги да е широко отворена, за да не бъде изключен никого, дори и онези, които са ни неприятни“.

Папа Бергольо, припомни, че миналата неделя бе отворена Светата врата на римската катедрала, базиликата „Сан Джовани ин Латерано“, а в катедралите на всички диоцези по света, както и в светилищата и църквите посочени от епископите бе отворена Вратата на милосърдието. Юбилеят е в целия свят, а не само в Рим. „Пожелах този знак на Светата врата да бъде присъстващ във всяка местна Църква, за да може Юбилея на милосърдието да се превърне в опит споделен от всички. По този начин, в цялата Църква бе дадено началото на Светата година, която бе отслужена във всеки диоцези като видим знак на универсалното общение. Света врата бе отворена и в сърцето на Африка. Нека това църковно общение да се укрепва все повече, за да може Църквата да бъде в света жив знак на любовта и милосърдието на Отца“.

Също датата 8 декември подчерта тази нужда, свързвайки – след 50 години – началото на Юбилея със закриването на Втория ватикански събор. В действителност, Съборът съзерца и представи Църквата в светлината на тайната на общението. Църквата, разпръсната по целя свят и разделена в много местни Църкви, е винаги и единствената Църква на Исус Христос, тази която Той пожела и за която дари живота си. Единствената Църква, която живее от самото общение на Бог.

Тази тайна на общение, която прави Църквата знак на любовта на Отца, расте и узрява в нашето сърце, когато любовта, която разпознаваме в Кръста на Христос и в която се потапяме, ни кара да обичаме така както и ние сме обичани от Него. Става въпрос за една безкрайна любов, чийто лик е прошката и милосърдието.

Но милосърдието и прошката не трябва да останат само красиви думи, а трябва да се реализират във всекидневния живот. Любовта и прошката са конкретен и видим знак, че вярата е преобразила нашите сърца и ни позволява да изразим в нас самия живот на Бог. Да обичаш и да прощаваш както Бог обича и прощава. Това е програма на живот, която не може да си позволи прекъсвания или изключения, а ни подтиква да вървим винаги напред без да се уморяваме, с увереността, че сме подкрепяни от бащинското присъствие на Бог.

Този голям знак на християнския живот се преобразява след това в многобройни други знаци, които са характерни за Юбилея. Мисля си за всички, които ще преминат през една от Светите врати, които през тази Година са истински Врати на милосърдието. Вратата ни показва самия Исус, който каза: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери“ (Йоан 10, 9). Преминаването през Светата врата е знак на нашата вяра в Исус Господ, който не дойде за да съди, а за да спаси (Йоан 12, 47).  Внимавайте, защото има такива, които могат да ви кажат, че трябва да се заплати: не! Спасението не се заплаща. Спасението не се купува. Вратата е Исус, а Исус е безплатен! Самия Той говори за тези, които пускат през тази врата не както трябва и ги нарича крадци и разбойници. Бъдете внимателни: спасението е безплатно. Преминаването на Светата врата е знак на истинското обръщане на нашето сърце. Когато преминаваме през тази Врата е добре да си припомним, че трябва да отворим широко и врата на нашето сърце. Аз стоя пред Светата врата и моля: „Господи, помогни ми да отворя широко вратата на моето сърце“. Няма да е от голяма полза Светата година, ако вратата на нашето сърце остане затворена за Христос, който ни подтиква да тръгнем към другите, за да им занесем Него и любовта му. Ето защо, както Светата врата остава отворена, защото е знак на приемствеността на Бог към нас, така и вратата на нашето сърце трябва да е винаги широко отворена, за да не бъде изключен никого, дори и онези, които са ми неприятни

Друг важен знак на Юбилея е Изповедта. Пристъпването към Тайнството, чрез което се помиряваме с Бог се равнява да изпитаме директно неговото милосърдие. Изповедта е откриването на Отца, който прощава: Бог прощава всичко. Бог ни разбира дори и с нашите ограничения и противоречия. Не само, Той, с любовта си ни казва, че именно когато признаем греховете си е още по-близо до нас и ни стимулира да вървим напред. Бог ни казва, че когато признаем нашите грехове и поискаме прошка, Небесата ликуват, Исус ликува: това е Неговото милосърдие, нека не се обезсърчаваме.

Колко пъти съм чувал: „Отче, не мога да простя, съседа, колегата, свекървата, снахата“. Всички сме чули някого да казва: „не мога да простя“. Как можем да искаме от Бог да ни прости, ако самите ние не сме способни да простим? Да простиш е велико нещо, но въпреки това не е лесно да се прости, защото нашето сърце е бедно и неможе да го направи само със своите сили. Но ако се отворим за Божието милосърдие за нас, на свой ред ще бъдем способни да простим.

Затова, кураж! Нека да живеем Юбилеят, започвайки с тези знаци, които са една голяма сила на любов. Нека Господ да ни придружава и да ни накара да изпитаме и от другите важни знаци за нашия живот. Кураж и напред!