Ватиканският говорител за посещението на Папата в Африка

„Паметно посещение, което даде смелост и надежда на африканския континент“. След завръщането на папа Франциск от Африка, ватиканският говорител отец Федерико Ломбарди, в интервю за радио Ватикана, направи равносметка на апостолическата визита на Светия отец в Кения, Уганда и Централноафриканската република (ЦАР):

„Папата се чувстваше добре  и смятам, че и африканците се чувстваха много добре при посрещането и по време на срещите си със Светия отец … Африка, за всички нас и за съвременната световна реалност, е в известен смисъл периферия от гледна точка на властта в днешно време, затова Папата държеше много да посети Африка и държава като ЦАР, която е сред най-бедните на континента, за да демонстрира своето внимание към целия континент и към държавите, които страдат по различни причини – бедност, болести, маргинализация, трудност за намиране на достоен за човека път към бъдещето“, отбеляза ватиканският говорител.

На въпроса как са реагирали хората в Африка на факта, че често пъти папата е говорил спонтанно, без да следва предварително написания текст, отец Ломбарди посочи:

„Това е неговият начин на комуникация. Папата обича този спонтанен и увлекателен начин на разговор, като кара и присъстващите да говорят и да отговарят, да се чувстват активна част на диалога и на ангажимента….  Чувства се очарованието на спонтанната комуникация, на жеста и изразността на Папата, с които успява да преодолее и езиковите различия… Този начин бе идеален и за Африка, където се виждаше и благоразположението на младите хора, с техния ентусиазъм да участват“.

За отварянето на Светата врата в столицата Банги, говорителят изтъкна:

„Ние също се бяхме запитали какъв е смисъла на това предварително отваряне на вратата спрямо официално посочената дата на Юбилейната година на милосърдието, 8 ноември… Но папата, преди отварянето на врата, каза: „Тази вечер това е духовната столица на света“, като по този начин той самият вложи в този жест наистина универсален смисъл… Папата, който посещава перифериите, който казва, че вниманието трябва да бъде към бедните, към хората, които страдат и т.н., пожела да открие Годината на милосърдието в „периферията“, за да предаде наистина смисъла на Божията любов, която се проявява и чрез привилегированото  внимание към бедните и страдащите… Бих искал да добавя и нещо друго. След отварянето на Светата врата и началото на бдението, папата изповяда петима младежи… Следователно Годината на милосърдието е и среща с Божието милосърдие посредством тайнството на изповедта, и това хората и младежите в ЦАР успяха да разберат много добре… Папата не само символично отвори една врата, но чества и тайнството на помирението, и всички се радваха на тази духовна врата, която е тайнството на помирението“.

Затова как папа Бергольо даде голямо свидетелство на смелост с посещението си в ЦАР, въпреки, че бе съветван да не отива в страната по причини на сигурност, отец Ломбарди заяви:

„Напълно вярно. Всички, започвайки от временния президент на страната, изразиха своята благодарност на папата затова, че е дошъл „въпреки всичко“, въпреки съветите от страна на авторитетни световни сили  да не отива. Светият Отец прояви абсолютна решителност и не прояви никаква неувереност – това бе съществена част от посланието, което той занесе: „Аз идвам и искам да дойда при вас именно защото се намирате в затруднение и съм тук с вас, за да ви окуража да намерите пътя на бъдещето“… Бих си позволил да отбележа, че в този смисъл папа Франциск е последовател на традицията на неговите предшественици – последното пътуване на Бенедикт ХVІ – в Ливан – бе извършено в конфликтна ситуация в Близкия Изток – атентатите в Северен Ливан… За онези, които имат по-дълга памет, знаят, че и Йоан Павел ІІ… бе направил посещения в много трудни ситуации: Сараево, например – когато бе намерен експлозив под един мост и не се разбра дали това бе инсценирано, или бе наистина атентат…

За борбата със Спина, тема, присъствала по време на визитата на папа Франциск, ръководителят на пресцентъра отбеляза:

„Да, Уганда е страна, свързана твърде много с този болест: първият документиран случай на Спин бе в Уганда през 1982 г.; след това разпространението на епидемията бе твърде голямо и местните власти, и Църквата в Уганда се ангажираха за борба с епидемията, със значителни резултати… Папата се срещна с отговарящите за тази дейност, например за децата, болни от Спин, по проекта „Dream“; говори за този проблем и по време на посещението си в Дома за милосърдие в Налуколонго…“.

Отец Ломбарди говори и за това кое е най-силното послание, оставено от папата за Църквата, но и за целия африкански континент, не само за посетените страни:

„Ще бъда твърде синтетичен в отговора си – това, което ни впечатли всички по време на обиколката ни в Африка, бяха младежите. По-голямата част от всички, дошли да приветстват Папата, особено по улиците, бяха деца и младежи… Папата присъства, Църквата присъства за тези деца, за младите хора, за бъдещето на народа…. Църквата присъства и придружава, и това е знак за подкрепа, надежда, вяра в едно по-добро бъдеще на континента, който има невероятно развитие… Църквата в Африка е пуснала своите корени, разраснала се е, присъства и е съотговорна за развитието на хората… Ще завърша с един кадър, който  силно ме впечатли: Папата, който се движеше с папамобила заедно с имама – това беше едно твърде силно послание. Папата, който се срещна с участниците в платформата за междурелигиозен диалог, състояща се от архиепископа, от председателя на евангелистките общности и от имама, е твърде силно послание. Това е бъдещето на Африка“.

man / rv