Да бъдем будни за идването на Месията

„Наближава избавлението ви“ (Лк. 21, 25-28.34-36)

В първа Адвентна неделя литургията ни предлага евангелският откъс в който Исус говори на учениците си за последните времена, когато Той ще се завърне с голяма сила и слава. „И ще бъдат поличби на слънцето и месечината и по звездите и от морския шум и вълнение“, казва Исус, който продължава: „когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и повдигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“. Актуален коментар на евангелския откъс предлага отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

 

Скъпи братя и сестри,

Днес започваме един нов период от литургичната година - Адвента. Той е и началото на новата църковна година, през която ще преживеем всички важни моменти от историята на спасението. Започваме от днес един нов път, който ще ни приготви за голямото тържество на Христовото рождение. Както за всяко важно събитие и ние, като християни, искаме да се подготвим да изживеем добре и свято този голям празник и затова нека заедно да вървим по пътя на Адвента, размишлявайки над неделните четива.

През днешната неделя Църквата ни призовава да бъдем бдителни и будни. Свети Лука ни разказва за края на света, който ще бъде едно страшно събитие. Тогава ще има знаци на небето и на земята и всички ще бъдат в страх. Всичко прекрасно, което виждаме в този свят, ще бъде унищожено, понеже е било само знак за прекрасното бъдеще, което Бог е отредил на своите верни. Затова тези страшни събития, които будят недоумение и тъга, ще бъдат повод за радост у тези, които са бдели и очаквали повторното идване на Месията. 

Никой не знае кога ще настъпят тези събития. Християните, съвременници на Исус, са очаквали, че краят на света ще настъпи още докато те са живи. Други са казвали, че ще настъпи края на света през 1000 г. До наши дни е имало поне десетина "свършека на света", които, естествено, не са се сбъднали. Евангелието ни припомня, че трябва да сме будни и да не запълваме нашето внимание с грижи, преяждания и пиянство. Трябва винаги да се молим и да обърнем сърцето си докато е време. Само така без срам ще можем да се осмелим да се изправим пред Божия Син, понеже това е колкото прекрасно, толкова и страшно. Амин.