Папа Франциск: вратата на Божието милосърдие е винаги отворена

 

„Пред нас стои голямата врата на Милосърдието на Бог, който приeма нашето покаяние, предлагайки ни благодатта на своята прошка. Тази врата е широка отворена, но от нас се иска смелост, за да прекрачим нейния праг“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която посвети на предстоящия Юбилей на милосърдието.

Светият отец, като остави настрана подготвената катехистчина беседа, посочи, че „всеки един от нас носи в себе си неща, които тежат. Всички сме грешници! Нека се възползваме от този момент и да прекрачим прага на милосърдието на Бог, който никога не се уморява да прощава и да ни очаква! Бог ни гледа и е винаги близо! Кураж! Нека влезем през тази врата!“, призова папата.

От Синода на епископите – отбеляза папа Бергольо – „всички семейства и цялата Църква, получиха едно голямо насърчение да се срещнат пред прага на тази отворена врата. Църквата бе насърчена да отвори своите врати, да излезе с Господ и да се отправи към своите чеда, понякога несигурни и объркани в тези трудни времена. По-специално, християнските семейства бяха насърчени да отворят врата на Господ, който чака да влезе, за да донесе своята благословия и приятелство“.

Отново импровизирайки, папа Франциск прибави: „Ако вратата на Божието милосърдие е винаги отворена, също и вратите на нашите църкви, на любовта на нашите общности, енории, институции и диоцези трябва да бъдат отворени, защото така, можем да излезем и да занесем това Божие милосърдие. Юбилеят означава голямата врата на Божието милосърдие, но също и малките отворени врати на нашите църкви, за позволим на Господ да влезе, но също и да позволим на Господ да излезе, който понякога е затворник на нашите структури, нашия егоизъм".

Папата подчерта, че „Господ никога не отваря насила вратата: Той винаги иска разрешение, за да влезе“. Светият отец припомни книгата Откровение на свети Йоан Апостол, в която Бог казва: „Аз стоя пред вратата и хлопам“. „Нека си представим Господ, който хлопа на вратата на нашето сърце. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. (Откр. 3, 20). А в последното голямо видение в книгата Откровение, се пророкува по този начин за Божия град: „И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там“ (21, 25). Все още в света – посочи папа Франциск – „има места, където вратите не се заключват, но места, където блиндираните врати станаха нещо обичайно. Не трябва да прилагаме тази система, която е система за сигурност, в целия наш живот, в живота на семейството, града и обществото. Още по-малко в живота на Църквата. Това ще бъде ужасно. Негостоприемна Църква, така както затворено в себе си семейство, обезценява Евангелието и превръща света в пустиня. В Църквата не трябва да има блиндирани врати! Всичко трябва да е отворено!“.

Според папата „символичното управление на „вратите“ – коридори, граници, прагове – „придоби ключово значение. Врата трябва да пази, а не да отблъсква. Вратата не трябва да бъде отваряна със сила, напротив, иска се разрешение, защото гостоприемството сияе в свободното приемане и се помрачава в арогантността на нашествието. Вратата се отваря често, за да се види дали отвън не чака някой, който може би няма смелостта, дори силата да похлопа“.

Импровизирайки папата прибави: „Колко хора са изгубили надеждата, нямат смелостта да похлопат на вратата на нашето християнско сърце, на вратите на нашите църкви. Те са там, нямат смелостта, отнехме им доверието: моля ви, това никога да не се случва“.

Вратата, говори много за дома, но също и за Църквата – каза папата. „Управлението на врата изисква внимателна преценка и същевременно трябва вдъхва голямо доверие. Искам да изкажа моята благодарност на всички портиери: в нашите жилищни блокове, гражданските институции, в самите църкви. Често гостоприемството и любезността на портиерите са способни да предложат образа на хуманност и приемственост на целия дом, още от входа му. Трябва да се поучим от тези мъже и жени, които са пазители на места на среща и гостоприемство в града на човек!“.

Като остави отново подготвения си текст, папата прибави: „На всички вас пазители на многобройни врати, както на жилища, така и на църкви, благодаря от сърце! Бъдете винаги усмихнати, показвайте винаги гостоприемството на този дом или църква, така че хората да се почувстват щастливи и приети на това място“.

„Но дали знаем добре, че ние самите сме пазители и слуги на тази Врата на Бог? Как се казва тази врата? Кой е тази Врата на Бог?“, запита риторично папата. „Тази врата е Исус. Той ни озарява относно всички врати в живота, включително тази на нашето раждане и смърт. Той самия посочи: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери“ (Йо. 10, 9). Исус е вратата, която ни помага да влизаме и излизаме, защото Божията кошара е убежище, а не затвор!“.

„Божият дом е убежище, не е затвор, а неговата врата е Исус. Ако вратата е затворена, трябва да кажем: ‘Господи, отвори ни!’, продължи папата импровизирайки. „Крадците са тези, които се опитват да избегнат врата: любопитно е, крадците винаги влизат в дома от другаде, от прозореца, от покрива, но избягват вратата, защото имат лоши намерения и се промъкват сред стадото, за да го заблудят и да се възползват от него. Ние трябва да преминем през вратата и да се вслушаме в гласа на Исус: ако се вслушаме в него, сме спасени и на сигурно място. Можем да влезем без страх и да излезем без опасност. В евангелието на Йоан глава 10 се говори също и за пазача, чието задължение е да отвори вратата на Добрия пастир. Ако пазача, чуе гласа на Пастира, отваря вратата и пуска вътре всички овце, които Пастирът носи със себе си, включително загубените в горите, които Пастирът е отишъл да търси и е намерил. Овцете не ги избира пазача, не ги избира енорийския секретар или секретарка. Всички овце са били избрани и призовани от Добрия Пастир. Пазачът слуша гласа на Пастира. Ние трябва да бъдем като този пазач. Църквата е портиерката на дома Господен, а не господарка“.

„Светото семейство от Назарет знае добре какво означава отворената или затворената врата, за онзи, който очаква дете, който няма подслон, който трябва да избяга от опасност. Нека християнските семейства да превърнат прага на техния дом в знак на Вратата на милосърдието и приемствеността на Бог. Именно по този начин Църквата трябва да бъде позната, по всяко кътче на света: като пазителка на един Бог, който хлопа, като приемственост на един Бог, който не затваря вратата в лицето, с извинението, че не си част от този дом“.

Папа Франциск завърши катехистичната си беседа като пожела: „Нека всички се приближим с този дух към Юбилея, където ще се отвори една света врата, но и вратата на милосърдието на Великия Бог. Нека се отвори и вратата на нашето сърце, за да приеме всички, както за прошката на Бог, така и за да дадем прошка или да приемем всички, които хлопат на нашата врата.

При поздравите на различни езици, папата припомни „Световния ден за правата на децата“, който ще бъде отбелязан на 20 ноември и подчерта, че „е задължение на всички да закрилят децата и да поставят на първо място тяхното благоденствие, за да не бъдат никога подложени на форми на робство, експлоатация и малтретиране. Призовавам Международната общност да бди над житейските условия на децата, по-специално там където са рекрутирани от военни групи; но също и да помага на семействата, за да се гарантира на всяко дете правото на образование и възпитание“.

svt/ rv